Изход 21 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г1 Ето законите, които ще представиш пред тях. Евреи-роби 2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. 3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, и жена му да излезе с него. 4 Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам. 5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, 6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и като го изправи при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги. 7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така, както излизат робите. 8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като се е отнесъл с нея нечестно. 9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея както е обичайно с дъщерите. 10 Ако си вземе още една жена, да не лиши първата от храна, от дрехи и от съпружеско съжителство. 11 И ако не направи за нея тези три неща, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. Телесни наранявания 12 Който удари човека смъртоносно, да бъде предаден на смърт. 13 Но ако не го е причаквал, а Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, където да прибегне. 14 Ако обаче някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви. 15 Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт. 16 Който открадне човека и го продаде или ако откраднатият се намери в ръката му, той да бъде предаден на смърт. 17 Който хули баща си или майка си, да бъде предаден на смърт. 18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си и той не умре, а легне на легло; 19 ако последният се привдигне и излиза макар с тояга, тогава онзи, който го е ударил, ще бъде невинен, само да плати за загубата на времето му и за пълното му изцеление. 20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга и те умрат под ръката му, да се накаже. 21 Обаче, ако удареният поживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост. 22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така че да пометне, а не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, да бъде глобен, според както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите. 23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, 24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, 25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар. 26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го повреди, заради окото да ги освободи. 27 И ако избие някой зъб на роба си или зъб на робинята си, да ги освободи заради зъба. 28 Ако вол убоде мъж или жена и те умрат, да се убие волът с камъни и да не се яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан. 29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, а е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви. 30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде колкото му се определи. 31 Било че волът е убол син или е убол дъщеря, по този закон да се постъпва с него. 32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли и нека се убие волът с камъни. 33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел, 34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а трупът ще бъде негов. 35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така че умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и трупа също да си разделят. 36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то ще плати вол за вол, а трупът ще бъде негов. |