А като видя Рахил, че не ражда деца на Яков, тя завидя на сестра си; и каза на Яков: Дай ми чада, иначе ще умра!
Първо Царе 1:10 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И тъй, преогорчена в духа си, тя се молеше на Господа и плачеше горко. Цариградски И тя беше преогорчена духом, и молеше се Господу, и плачеше твърде много. Ревизиран Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много. Верен И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач. Библия ревизирано издание И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много. Библия синодално издание (1982 г.) Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше, |
А като видя Рахил, че не ражда деца на Яков, тя завидя на сестра си; и каза на Яков: Дай ми чада, иначе ще умра!
И като пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно; и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка.
И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас: също и царят и всичките му слуги плакаха твърде много.
Хусай рече още: Ти знаеш баща си и неговите мъже, че са силни мъже и че са раздразнени както мечка в полето, лишена от малките си; и баща ти, какъвто е воин, няма да нощува с воините;
Спомни си, Господи, как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.
Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.
Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в терзанието на духа си; ще плача в горестта на душата си.
Той ще Ме призове и Аз ще го послушам; с него ще съм, когато е в беда; ще го избавя и ще го прославя;
Какво да кажа аз? Той ми рече и сам Той го изпълни. Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.
Защото Господ те повика като жена, оставена и наскърбена духом. Да! Жена, взета в младост, а после отхвърлена – казва твоят Бог.
Но ако не послушате това, душата ми ще плаче тайно, поради гордостта ви; и окото ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи, защото стадото Господне ще бъде взето в плен.
Не плачете за умрелия, и не ридайте за него, но плачете горчиво за онзи, който си отива, защото няма да се върне вече, нито ще види пак родната си земя.
И като изпитваше мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
Той, в дните на плътта Си, като отправи със силен вик и със сълзи молитви и молби към Онзи, Който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут поради благоговението Си,
И народът дойде във Ветил, и седя там до вечерта пред Бога, и с висок глас плака горко.
А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин; наричайте ме Мара; защото Всесилният ме много огорчи.
И направи оброк, казвайки: Господи на силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си и си спомниш за мене, и не забравиш сугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, аз ще го дам на Господа за всички дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.
А като ядоха и пиха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол при входа на Господния храм.)