Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно, и който сее, и който жъне.
Първо Коринтяни 9:18 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И тъй, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. Más versionesЦариградски И тъй, коя е моята заплата? Тая, с проповядването си да положа евангелието Христово без иждивение, така щото да не злоупотребя моята власт в благовествуването. Ревизиран И тъй, каква е моята награда? <Тая> че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието. Новият завет: съвременен превод каква е наградата ми тогава? Тя е в това, че мога да проповядвам Благата вест безплатно и да не се възползвам от правата, които ми дава проповядването на Благата вест. Верен Тогава каква е моята награда? Тази – като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използвам напълно своето право в благовестието. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото благовестие, без да използвам правото си от благовестието. Библия ревизирано издание И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. |
Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно, и който сее, и който жъне.
И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.
Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не постъпваш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
както и аз угаждам на всички във всичко, като търся, не своята си полза, а ползата на мнозината, за да се спасят.
И тъй, този, който сади, и този, който пои, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;
и които си служат със света, като че не са му предани; защото сегашното състояние на този свят е преходно.
Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним никаква пречка за Христовото благовестие.
Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, ако ли по принуда, то само изпълнявам повереното ми настойничество.
(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си – като ваши слуги заради Исуса.)
нито сме търсили слава от човеци, било от вас, било от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),