Помни колко е кратко времето ми; за каква суета си създал всичките човешки чада!
Помни колко е кратко времето ми: В каква суета си направил всичките человечески синове!
Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
Помни колко е кратко времето ми, за каква суета си създал всичките човешки синове!
Докога, Господи, ще се криеш от мене? Докога ядът Ти ще пламти като огън?
Помни колко е кратко времето ми; за каква суета си създал всички човешки синове!
Помни, моля, че като глина си ме образувал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?
Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.
Помни, че животът ми е вятър и че окото ми няма вече да види добро.
Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съд над гонителите ми?
Човекът прилича на лъх; дните му са като сянка, която преминава.
Докога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?
когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която за малко се явява и после изчезва.