И когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ, и огнен пламък, който премина между разсечените животни.
Левит 9:24 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И огън излезе от Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видя това, целият народ издаде силен вик и падна по лице. Цариградски И излезе огън от лицето Господне и пояде всесъжението и тлъстините върху олтаря; и като видяха това всичките люде възкликнаха и паднаха на лице. Ревизиран И огън излезе от пред Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице. Верен И огън излезе отпред ГОСПОДА и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и целият народ видя това и възкликна и падна по лице. Съвременен български превод (с DC books) 2013 И огън излезе от Господа и изпепели всеизгарянето и тлъстината върху жертвеника. Като видя това, целият народ извика от радост и падна молитвено на земята. Библия ревизирано издание И огън излезе отпред Господа и изпепели всеизгарянето и тлъстините върху жертвеника; и като видя това, целият народ извика силно и падна на земята. Библия синодално издание (1982 г.) и излезе огън от Господа и изгори върху жертвеника всесъжението и тлъстината; и целият народ, като видя, извика от радост и падна ничком. |
И когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ, и огнен пламък, който премина между разсечените животни.
И Езекия се помоли пред Господа: Господи, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.
И там Давид издигна олтар на Господа, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън паднал върху олтара за всеизгарянето.
И пееха антифонно, като хвалеха Господа и Му благодаряха, защото е благ, защото е довека милостта Му към Израил. И целият народ нададе голямо възклицание и хвалеше Господа, понеже основите на Господния дом бяха положени.
За диригента, по „Криновете на свидетелството.“ Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Йосиф; Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй!
И Ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Мойсей погледна, и ето, къпината гореше в огън, но не изгаряше.
А те паднаха по лице и рекоха: О, Боже, Боже на духовете на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
Не вижда беззаконие в Яков, не вижда и извратеност в Израил. Господ, Бог негов, с него е; царско възклицание има сред тях.
И като пристъпи малко напред, падна по лице и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове,
И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите.
И всички ангели стояха около престола, старейшините и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола и се поклониха на Бога, казвайки:
А жена му рече: Ако Господ искаше да ни умори, нямаше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща в това време.
Тогава Ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и докосна месото и пресните пити; и излезе огън от камъка, та пояде месото и пресните пити; а след това Ангелът Господен изчезна.