Над роговете му веднъж в годината да прави Аарон умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях; веднъж в годината да прави над него умилостивение във всичките ви поколения; това е пресвято на Господа.
Евреи 9:25 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв; Más versionesЦариградски нито за да принося себе си много пъти, както първосвещеникът влязва в светилището всяка година с чужда кръв, Ревизиран и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, Новият завет: съвременен превод Той не влезе да се принесе в жертва многократно, както всяка година прави първосвещеникът, влизайки в Най-Святото Място с чужда кръв. Верен и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Той не възлезе, за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в Светая Светих всяка година с чужда кръв – Библия ревизирано издание и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв |
Над роговете му веднъж в годината да прави Аарон умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях; веднъж в годината да прави над него умилостивение във всичките ви поколения; това е пресвято на Господа.
И не с кръвта на кози и телци, но със Собствената Си кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби за нас вечно изкупление.
то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртви дела, за да служите на живия Бог!
Защото бе приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; тази част се казва Светилище;
(иначе Той трябваше да е страдал много пъти от създанието на света), а сега, в края на вековете, се яви веднъж завинаги, за да премахне греха чрез пожертването на Себе Си.
а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, сторени от незнание.