А Давид се изкачваше нагоре по Маслинения хълм; вървеше и плачеше; главата му беше покрита и той вървеше бос; и всички мъже, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха.
Второ Царе 19:5 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава Йоав влезе при царя в къщата и рече: Ти посрами днес лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти, и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти. Цариградски И влезе Иоав в дома при царя та рече: Ти посрами днес лицата на всичките си раби които упазиха днес живота ти, и живота на синовете ти и на дъщерите ти, и живота на жените ти, и живота на наложниците ти. Ревизиран Тогава Иоав влезе при царя в къщата та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти. Верен Тогава Йоав влезе в къщата при царя и каза: Днес ти посрами лицата на всичките си слуги, които спасиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, и живота на жените ти, и живота на наложниците ти, Съвременен български превод (с DC books) 2013 А царят покри лицето си и ридаеше с висок глас: „Сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!“ Библия ревизирано издание Тогава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти. Библия синодално издание (1982 г.) И Иоав дойде при царя вкъщи и рече: ти днес посрами всичките си слуги, които избавиха днес живота ти, живота на твоите синове и дъщери, живота на твоите жени и живота на твоите наложници; |
А Давид се изкачваше нагоре по Маслинения хълм; вървеше и плачеше; главата му беше покрита и той вървеше бос; и всички мъже, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха.
И взеха Авесалом, хвърлиха го в един голям ров вътре в леса и натрупаха отгоре му голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си.
А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако не бъдеш ти завинаги военачалник при мене вместо Йоав.
А царят покри лицето си; и викаше царят със силен глас: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!
Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес разбрах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели, щеше да ти е угодно.
Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.
Затова Ти ги предаваше в ръката на враговете им, които ги угнетяваха; а във време на гнет, като викнеха към Тебе, Ти ги чуваше от небето и според голямата Си милост им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на техните врагове.