Второ Коринтяни 4:8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Угнетявани сме отвсякъде, но не сме сломени; в недоумение сме, но не до отчаяние; Más versionesЦариградски Всякак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние; Ревизиран Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние; Новият завет: съвременен превод Непрекъснато ни постигат всякакви беди, но не сме сломени; в безизходица сме, но успяваме да намерим изход; Верен Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в безизходица сме, но не до отчаяние; Съвременен български превод (с DC books) 2013 Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, Библия ревизирано издание Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; |
но онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.
Защото, ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата и да няма говеда в оборите,
Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.
Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.
но във всичко представяме себе си, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
Защото, откакто дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме утеснявани: отвън борби, отвътре страхове.
И Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме накара да изляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо притеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш какво да правя.
И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички беше преогорчена, всеки тъжеше за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа, своя Бог.
Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тия необрязани да ме прободат и да се поругаят с мене. Но оръженосецът му не прие, защото много се боеше. Затова Саул взе меча си и падна върху него.