Второ Коринтяни 10:12 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. Más versionesЦариградски Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от тези които сами себе си препоръчват; но те себе си като измерват със себе си, и пак себе си като сравняват със себе си, не правят разумно. Ревизиран Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. Новият завет: съвременен превод Ние не се осмеляваме да се приравняваме или да се сравняваме с някои хора, които си въобразяват, че са много велики. Мерейки се един с друг и сравнявайки се един с друг, те показват, че не са разбрали нищо. Верен Защото не смеем да се причисляваме или да се сравняваме с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Наистина не смеем да се определяме или сравняваме с някои, които сами препоръчват себе си. Те не могат да разберат, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. Библия ревизирано издание Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. |
Видял ли си човек, който се има за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него.
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,
Такъв нека има предвид това, че каквито сме на слово в посланията си, когато сме далеч от вас, такивасме и на дело, когато сме при вас.
Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва.
Пак ли започваме да се пре-поръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
С това не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да имате какво да отговорите на онези, които се хвалят с това, което е на лицето, а не с това, което е в сърцето.