Римляни 15 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угажда ме на себе си.

² Всеки от нас да угажда на ближния си за негово добро, за назиданието му.

³ Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: „Укорите на онези, които укоряваха Тебе, паднаха върху Мене“.

⁴ Защото всичко, което е било по-напред писано, писано е било за наше поучение, та чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда.

⁵ А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса,

⁶ та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.

⁷ Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.

⁸ Защото казвам, че Христос заради Божията вярност стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията, дадени на бащите,

⁹ и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: „Затова ще Те хваля между народите, и на името Ти ще пея“.

¹⁰ И пак казва: „Развеселете се, народи, с любовта Му“.

¹¹ И пак: „Хвалете Господа, всички народи, и да Го славословят всички люде“.

¹² И пак Исая казва: „Ще се яви Есеевият корен“, и: „Който ще се издигне да владее над народите; на Него ще се надяват народите“.

¹³ А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата, така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви.

Павел, служителят сред езичниците

¹⁴ И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че самите вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.

¹⁵ Но за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат

¹⁶ да бъда служител на Исуса Христа между езичниците и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух.

¹⁷ И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.

¹⁸ Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,

¹⁹ със силата на знамения и чудеса, със силата на Святия Дух [Божий], така че от Ерусалим и околностите му, дори до Илирик, напълно съм проповядвал Христовото благовестие.

²⁰ Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така – не там, където беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа;

²¹ но, както е писано: „Онези ще видят, на които не се е възвестило за Него; и онези ще разберат, които не са чули“.

²² Това ме е възпирало много пъти, та не съм идвал при вас.

Планът на Павел за посещение на Рим

²³ Но сега, като няма вече място за моето работене по тези страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,

²⁴ когато тръгна за Испания, ще дойда, защото се надявам да ви видя, като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.

²⁵ А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.

²⁶ Защото Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.

²⁷ Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участват с тях в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

²⁸ И тъй, когато свърша това, като им осигуря този плод, ще мина през вас на път за Испания.

²⁹ И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовестването на] Христа.

³⁰ А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене,

³¹ та да се избавя от противниците на вярата в Юдея, и моята служба в Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;

³² и с Божията воля да дойда радостен при вас, и да си почина между вас.

³³ А Бог на мира да бъде с всички вас. Амин.