А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
Първо Царе 20:2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А той му каза: Не дай, Боже! Ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо – ни голямо ни малко – без да ми каже; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така. Цариградски А той му рече: Да не бъде! ти няма да умреш; ето, баща ми няма да направи нищо, ни голямо ни малко, което да ми не обади; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така Ревизиран А той му каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така. Верен А той му каза: Да не бъде! Няма да умреш! Ето, баща ми не върши нищо, голямо или малко, без да ми каже. И защо баща ми да крие това нещо от мен? Не е така! Съвременен български превод (с DC books) 2013 А Йонатан му отвърна: „Пази, Боже! Ти няма да умреш. Ето баща ми не върши нищо голямо или малко, без да ми съобщи. Защо баща ми ще крие това от мене? Това няма да стане.“ Библия ревизирано издание А Йонатан му отговори: Да не дава Господ! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие. Библия синодално издание (1982 г.) Отговори му (Ионатан): не, ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо, било голямо, било малко, без да яви на ушите ми; защо баща ми ще крие от мене това нещо? Това няма да бъде. |
А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
Жертва и принос Ти не пожела; отвори ми ушите: всеизгаряне и принос за грях Ти не поиска.
Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Дано не бъде!
Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, което съм чул от Отца Си.
защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят, че от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.
Не дай, Боже, да въставаме ние против Господа и да се отвърнем днес да не следваме Господа, като издигнем друг олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.
И народът в отговор каза: Не дай, Боже, да оставим Господа, за да служим на други богове!
А народът каза на Саул: Йонатан ли да умре, който извърши това голямо избавление на Израил? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята, защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан, та не умря.
Тогава Давид побягна от Навиот в Рама и дойде и рече пред Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми пред баща ти, че иска живота ми?
И Йонатан каза на Давид: Господ, Израилевият Бог, да бъде свидетел, ако, като изпитам баща си утре по това време или на третия ден, и има нещо добро за Давид, не изпратя до тебе да ти го известя.
Обаче Давид се закле и рече: Баща ти добре знае, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае това Йонатан, за да не се наскърби; но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.