Иисус Навин 22 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Източните племена се завръщат у дома

¹ Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе и им каза:

² Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда Господният слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което съм ви заповядал.

³ През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте заръката, която Господ, вашият Бог, ви заповяда.

⁴ И сега Господ, вашият Бог, успокои братята ви, както им бе обещал; затова върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която е ваше притежание, която Господният слуга Мойсей ви даде на изток от Йордан.

⁵ Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Господният слуга Мойсей, да любите Господа вашия Бог, да Го следвате във всичките Му пътища, да спазвате заповедите, да се държите за Него и да Му слугувате от цялото си сърце и от цялата си душа.

⁶ И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

⁷ (На половината от Манасиевото племе Мойсей беше дал земя във Васан; а на другата му половина Исус даде земя между братята им оттатък Йордан, на запад.) И като ги разпускаше по шатрите им, Исус ги благослови,

⁸ като им говори, казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от враговете ви.

⁹ И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се разделиха с израиляните в Сило, в Ханаанската земя, и се върнаха, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господнето слово чрез Мойсей.

¹⁰ И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Йордан, олтар забележително голям.

¹¹ А израиляните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израиляните.

¹² И когато израиляните чуха това, цялото общество израиляни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

¹³ И израиляните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, Финехас, сина на свещеника Елеазар,

¹⁴ и с него десет първенци – по един първенец за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израилевите хиляди.

¹⁵ И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, и им говориха, казвайки:

¹⁶ Така говори цялото Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес да не следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да въстанете днес против Господа?

¹⁷ Малко ли беше за нас съгрешението относно Пеор, от което и до днес не сме се очистили, макар чепоради него напаст сполетя Господнето общество,

¹⁸ та вие днес искате да се отвърнете да не следвате Господа? Ако въстанете днес против Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество.

¹⁹ Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господне притежание, където стои Господнята скиния, и вземете притежание между нас; само не въставайте против Господа, нито против нас въставайте, като си издигате друг олтар, освен олтара на Господа, нашия Бог.

²⁰ Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление спрямо обречените неща и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.

²¹ Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор казаха на Израилевите хилядоначалници:

²² Могъщият Бог Еова, могъщият Бог Еова, Той знае и Израил сам ще узнае; ако това е въставане или престъпление против Господа, то не ни щади, Господи, днес!

²³ Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем да не следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне и приноси, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека Сам Господ съди.

²⁴ Но ние сторихме това от предпазливост, като си казвахме: Утре е възможно вашите чада да кажат на нашите чада: Какво имате вие с Господа, Израилевия Бог?

²⁵ Защото Господ е отредил Йордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така вашите чада биха накарали нашите чада да престанат да се боят от Господа.

²⁶ Затова си казахме: Нека се заловим да издигнем олтар – не за всеизгаряне, нито за жертва,

²⁷ а за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да служим пред Господа с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, за да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа.

²⁸ Затова си казахме, че ако се случи утре да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха – не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.

²⁹ Не дай, Боже, да въставаме ние против Господа и да се отвърнем днес да не следваме Господа, като издигнем друг олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.

³⁰ А свещеникът Финехас, първенците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни.

³¹ И Финехас, синът на свещеника Елеазар, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Господа; чрез това избавихме израиляните от Господнята ръка.

³² Тогава Финехас, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от рувимците и от гадците от Галаадската земя в Ханаанската земя при израиляните и им донесоха известие.

³³ И това стана угодно на израиляните; и израиляните благословиха Бога, и не говореха вече за излизане на бой против тях, за да разорят земята, където живееха рувимците и гадците.

³⁴ И рувимците и гадците наименуваха олтара Ед, защото той е свидетелство помежду ни, че Еова е Бог.