Първо Царе 14 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Един ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела, да идем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза за това.

² А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и мъжете, които бяха с него, бяха около шестстотин.

³ И Ахия, синът на Ахитов, брат на Ихавод, син на Финехас, син на Илий, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И мъжете не знаеха, че Йонатан е заминал.

⁴ А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата беше Сене.

⁵ Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата – на юг срещу Гавая.

⁶ И Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да идем при гарнизона на тези необрязани, та дано Господ подейства за нас, защото нищо не пречи на Господа да спасява чрез мнозина или чрез малцина.

⁷ И рече му оръженосецът му: Стори всичко, което ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.

⁸ Тогава Йонатан каза: Ето, ще идем при тези мъже и ще им се явим.

⁹ Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях.

¹⁰ Но ако кажат така: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни послужи за знак.

¹¹ И тъй, и двамата се появиха пред филистимския гарнизон; и филистимците казаха: Ето, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили.

¹² И мъжете от гарнизона проговориха на Йонатан и на оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.

¹³ И тъй, Йонатан запълзя нагоре с ръцете си и с нозете си и оръженосецът му – след него. И филистимците падаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги доубиваше след него.

¹⁴ В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет души върху половината нива.

Израил разгромява филистимците

¹⁵ И настана ужас в стана, по нивите и сред целия народ; гарнизонът и грабителите също потрепераха и земята се потресе – така че настана голям ужас.

¹⁶ И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше на всички страни.

¹⁷ Тогава Саул каза на мъжете, които бяха с него: Пребройте сега и вижте кой от нас го няма. И като преброиха, ето, Йонатан и оръженосецът му ги нямаше.

¹⁸ И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израиляните).

¹⁹ А докато Саул говореше на свещеника, смутът във филистимския стан продължаваше да нараства; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.

²⁰ И Саул и всички мъже, които бяха с него, се събраха, та отидоха до сражението; и ето, всеки бе вдигнал меча си срещу другаря си и имаше твърде голям смут.

²¹ И евреите, които по-рано бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помогнат на израиляните, които бяха със Саул и Йонатан.

²² Също и всички Израилеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягат, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.

²³ Така в онзи ден Господ избави Израил; и битката се простря до Бет-Авен.

Йонатан яде мед

²⁴ А Израилевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.

²⁵ И дойде целият народ до една гора, където имаше мед по земята,

²⁶ и като навлезе народът в гората, ето, мед покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото народът се боеше от клетвата.

²⁷ Йонатан обаче не беше чул, че баща му е заклел народа; затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и сложи ръка в устата си; и светна му на очите.

²⁸ А един от людете проговори: Баща ти строго закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна днес; от това народът изнемощя.

²⁹ А Йонатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от този мед;

³⁰ колко по-добре щеше да бъде, ако людете бяха яли днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли да бъде сега по-голямо клането на филистимците?

³¹ През онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Аялон; но израиляните бяха много изнемощели.

³² Затова людете се нахвърлиха върху плячката и, като взеха овце, говеда и телци, заклаха ги по земята и ядоха с кръвта.

³³ Тогава известиха на Саул: Ето, людете съгрешават пред Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене още днес.

³⁴ И каза Саул: Отидете между людете и им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та ги заколете тук и яжте; и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта. И тъй, през онази нощ всеки докара говедото си и ги заклаха там.

³⁵ И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.

³⁶ Тогава Саул каза: Да слезем след филистимците през нощта и да ги ограбим, преди да се развидели, и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава свещеникът рече: Да се приближим тук до Бога.

³⁷ И Саул се допита до Бога: Да сляза ли след филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но Бог не му отговори през онзи ден.

³⁸ Тогава Саул рече: Приближете се тук всички началници на народа, та научете и вижте кой е съгрешил днес;

³⁹ защото – заклевам се в живота на Господа, който избави Израил – даже и синът ми Йонатан да е бил, непременено ще се умъртви. Но не му отговори ни един измежду людете.

⁴⁰ И каза на целия Израил: Застанете вие на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саул: Стори каквото ти се вижда добро.

⁴¹ Тогава Саул рече на Господа, Израилевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И изобличени чрез жребия бяха Йонатан и Саул, а народът се отърва.

⁴² И Саул рече: Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан. И жребият падна на Йонатан.

⁴³ Тогава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си сторил. И Йонатан му разказа, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която имах в ръката си; и ето, трябва да умра!

⁴⁴ И Саул рече: Така да направи Бог, да! И повече да прибави, ще умреш, Йонатане.

⁴⁵ А народът каза на Саул: Йонатан ли да умре, който извърши това голямо избавление на Израил? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята, защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан, та не умря.

⁴⁶ Тогава Саул престана да преследва филистимците, а филистимците се върнаха на мястото си.

⁴⁷ А Саул, като бе поел царуването над Израил, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците; и накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше.

⁴⁸ И като действаше сърцато, порази и Амалик, и избави Израил от ръката на онези, които го разграбваха.

Семейството на Саул

⁴⁹ А синовете на Саул бяха: Йонатан, Исуй, Мелхисуа; и имената на двете му дъщери бяха Мерава – името на първородната, и Михала – името на по-малката.

⁵⁰ А името на жената на Саул беше Ахиноам, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир.

⁵¹ А Киш, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

⁵² И през всички дни на Саул се води упорита война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен и храбър, вземаше го при себе си.