за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, за да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
Даниил 4:26 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А дето е заповядано да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ти ще бъде обезпечено, щом признаеш, че небесата владеят. Цариградски А за това що се заповяда да оставят пъня на коренете на дървото, царството ти ще ти бъде утвърдено когато познаеш небесната власт. Ревизиран А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, <значи>, че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят. Верен А това, че е било казано да се остави пънът с корените на дървото, значи, че царството ще ти остане, щом познаеш, че небесата владеят. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Дванайсет месеца по-късно той се разхождаше по покрива на царския палат във Вавилон. Библия ревизирано издание А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят. |
за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, за да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
обаче оставете в земята пъна с корените му сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесна роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;
А дето царят е видял свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, докато така минат над него седем времена, –
Думите бяха още на устата на царя, когато глас дойде от небето и рече: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството се отне от тебе;
Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.
Но когато се надигна сърцето му и духът му закоравя, та да постъпва гордо, той бе свален от царския си престол, славата му се отне от него
и бе изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните и живееше сред дивите осли; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците и когото иска поставя над него.
Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.