Съдии 11 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

² И жената на Галаад му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

³ Затова Ефтай побягна от братята си и заживя в земята Тоб; и при Ефтай се събраха безделници, които и излизаха с него.

⁴ А след известно време амонците воюваха против Израил.

⁵ И когато се биеха амонците против Израил, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтай от земята Тоб,

⁶ като казаха на Ефтай: Ела да ни станеш началник, за да се бием против амонците.

⁷ А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте и не ме ли изпъдихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте натясно?

⁸ И галаадските старейшини казаха на Ефтай: Затова сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.

⁹ И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?

¹⁰ И галаадските старейшини казаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Сигурно ще направим както си казал.

¹¹ Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.

¹² Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

¹³ И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Ябок и до Йордан; сега върни тези земи по мирен начин.

¹⁴ Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:

¹⁵ Така казва Ефтай: Израил не е отнел Моавската земя, нито земята на амонците;

¹⁶ но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червено море и беше дошъл в Кадеш,

¹⁷ тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадеш.

¹⁸ Тогава тръгна през пустинята и обиколи Едомската земя и Моавската земя и, като мина по източната страна на Моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в Моавските предели, защото Арнон беше Моавската граница.

¹⁹ След това Израил прати посланици до аморейския цар Сихон, есевонския цар, и му каза Израил: Нека преминем през земята ти до нашето място.

²⁰ Но Сихон не се довери на Израил да мине през пределите му; а Сихон събра всичките си мъже и, като разположи стан в Яца, воюва против Израил.

²¹ И Господ, Израилевият Бог, предаде Сихон и всичките му мъже в ръката на Израил, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази земя.

²² Те завладяха всичките предели на аморейците – от Арнон до Ябок и от пустинята чак до Йордан.

²³ И сега, като Господ, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа си Израил, ти ли ще притежаваш земите им?

²⁴ Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хемош ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Еова, нашият Бог е изгонил пред нас.

²⁵ И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил, воювал ли е някога против него?

²⁶ Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?

²⁷ И тъй, аз не съм ти крив; но ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, който е Съдията нека съди днес между израиляните и амонците.

²⁸ Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.

²⁹ Тогава дойде Господният Дух на Ефтай; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през Галаадската Масфа, и от Галаадската Масфа мина против амонците.

³⁰ И Ефтай направи оброк пред Господа, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

³¹ тогава онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с победа от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса за всеизгаряне.

³² И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях; и Господ ги предаде в ръката му,

³³ та ги порази от Ароир до Минит – двадесет града – и до Абел-Керамим с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израиляните.

³⁴ Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излезе да го посрещне с тимпани и хора; и тя му беше едничка – освен нея нямаше ни син, ни дъщеря.

³⁵ И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме направи злочест и окаян, защото изговорих думи към Господа и не мога да отстъпя.

³⁶ А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи към Господа, стори с мене според това, което е излязло от устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на враговете ти амонците.

³⁷ Каза още на баща си: Но позволи само една молба: остави ме два месеца да бродя по хълмовете и да оплача с другарките си своето девство.

³⁸ И той рече: Иди. И я пусна за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.

³⁹ И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според оброка, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил

⁴⁰ да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дни в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.