Първо Царе 21 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 гДавид в Ноб 1 Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид с трепет, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе? 2 И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за тази работа, по която те изпращам, нито какво съм ти заповядал; пратих слугите на уречено място. 3 А сега, какво имаш под ръка? Дай ми пет хляба или каквото се намери. 4 И свещеникът отговори на Давид: Нямам под ръка ни един обикновен хляб, но има осветени хлябове – дай ги на твоите хора, ако са се въздържали поне от жени. 5 И Давид отговори на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас тези три дни, откакто тръгнах, и съдовете на момчетата са чисти; а хлябът е някак си обикновен, макар и да е бил осветен днес в съда. 6 И тъй, свещеникът му даде осветените хлябове, защото нямаше там друг хляб, освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнали другите. 7 (А същия ден имаше там задържан пред Господа един от Сауловите слуги на име Доиг, едомец, началник на Сауловите овчари.) 8 Давид още каза на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царската работа беше спешна. 9 И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, е обвит в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него; дай ми го. Давид в Гет 10 Така в онзи ден Давид стана, та побягна от Саул и отиде при гетския цар Анхус. 11 А слугите на Анхус му казаха: Този Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно по хороигранията, като казваха: Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди? 12 И Давид, като пазеше тези думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус. 13 Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им и драскаше по вратите на портата, и оставаше лигите си да текат по брадата му. 14 Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че този човек е луд; тогава защо го доведохте при мене? 15 Дали са ми малко лудите, че сте довели и този да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми? |