Михей 7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 гГорко на Израил 1 Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, като пабирък след гроздобер; няма грозд за ядене, нито първозряла смокиня, каквато душата ми желае. 2 Благочестивият се изгуби от страната и няма ни един праведник между човеците; всички причакват за кръв, лови всеки брат си с примка. 3 Ръцете им се простират да вършат зло; първенецът иска подаръци, съдията взема подкуп, големецът изказва желанието си – така те заедно тъкат работата. 4 Най-добрият между тях е като трън, най-праведният е по-бодлив от трънен плет; денят, предсказан от пазачите ти, тоест наказанието ти настана. Сега ще изпаднат в недоумение. 5 Не се доверявайте на другар, не се уповавайте на близък приятел, пази се да отваряш уста пред онази, която лежи в обятията ти; 6 защото син презира баща, дъщеря се вдига против майка си, снаха – против свекърва си, неприятели на човека са домашните му. 7 Но аз ще погледна към Господа, ще чакам Бога на спасението си; моят Бог ще ме послуша. Израил ще се въздигне 8 Не злорадствай над мене, неприятелко моя! Ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина. 9 Ще нося гнева на Господа, защото съгреших пред Него, докато отсъди делото ми и извърши съд над мене: ще ме изведе на видело, и ще видя правдата Му. 10 Тогава и неприятелката ми ще я види и срам ще покрие онази, която ми каза: Къде е Господ, твоят Бог? Очите ми ще я видят; сега тя ще бъде тъпкана като калта по улиците. 11 Иде ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се премахне постановено. 12 В същия ден ще дойдат при тебе от Асирия и от египетските градове, и от Египет до Ефрат, от море до море и от планина до планина. 13 При все това земята ще запустее поради вината на жителите ѝ, поради плода на делата им. Молитва и хвала 14 Паси народа Си с жезъла Си, стадото – Твоето наследство, което живее уединено в леса сред Кармил; нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни. 15 Ще му покажа чудесни неща, както в дните на излизането ти от Египетската земя. 16 Народите, като видят това, ще се засрамят лишени при цялата си мощ; ще сложат ръка на устата си, ушите им ще оглушеят. 17 Ще лижат пръстта като змии, като земни червеи ще излизат треперещи от дупките си; ще идват със страх при Господа, нашия Бог, и ще се уплашат поради Тебе. 18 Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в прегрешението на останалите от наследството Си? Не таи гнева Си завинаги, защото Му е угодно да показва милост. 19 Отново Той ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни; Ти ще хвърлиш всичките ни грехове в морските дълбочини. 20 Ще покажеш вярност към Яков и милост към Авраам, както си се клел на бащите ни през древните дни. |