Лука 24 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Възкресението

¹ А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

² И намериха камъка отвален от гроба.

³ И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

⁴ И като бяха в недоумение за това, ето, застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

⁵ И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

⁶ Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

⁷ като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.

⁸ И спомниха си думите Му.

⁹ И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

¹⁰ А те бяха Магдалина Мария и Йоана, и Мария, Якововата майка, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

¹¹ А тези думи им се видяха като празни приказки, и не повярваха.

¹² А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

По пътя към Емаус

¹³ И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.

¹⁴ И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което бе станало.

¹⁵ И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

¹⁶ но очите им се удържаха да не Го познаят.

¹⁷ И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

¹⁸ И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

¹⁹ И каза им: Кое? А те Му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога, и пред всичките люде;

²⁰ и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт, и Го разпнаха.

²¹ А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще изкупи Израил. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.

²² При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли сутринта на гроба

²³ и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

²⁴ И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намерили тъй, както рекоха жените; а Него не видели.

²⁵ И Той им рече: О, несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

²⁶ Не трябваше ли Помазаникът да пострада така и да влезе в славата Си?

²⁷ И като почна от Мойсей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

²⁸ И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

²⁹ Но те Го подканяха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

³⁰ И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

³¹ И очите им се отвориха, и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

³² И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя, тълкувайки Писанията?

³³ И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

³⁴ които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

³⁵ Те пък разправиха станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

Исус се появява пред учениците

³⁶ И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и им каза: Мир вам!

³⁷ А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

³⁸ И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

³⁹ Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

⁴⁰ И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

⁴¹ Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

⁴² И дадоха му част от печена риба [и парче медена пита].

⁴³ И взе, та яде пред тях.

⁴⁴ И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, от пророците и в псалмите.

⁴⁵ Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

⁴⁶ И рече им: Така е писано, че Помазаникът трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

⁴⁷ и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и опрощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

⁴⁸ Вие сте свидетели на това.

⁴⁹ И ето, Аз изпращам върху вас обещаното от Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила отгоре.

Възнесението

⁵⁰ И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.

⁵¹ И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

⁵² И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

⁵³ и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин.]