Битие 24 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Исаак и Ревека

¹ А Авраам беше вече стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраам във всичко.

² И каза Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми;

³ и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, сред които живея,

⁴ но ще отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.

⁵ А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде с мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в земята, откъдето си излязъл?

⁶ Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

⁷ Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми от там.

⁸ Но ако жената не иска да дойде с тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само не връщай сина ми там.

⁹ Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.

¹⁰ И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше със себе си от всички богатства на господаря си; и стана та отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

¹¹ И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

¹² Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи милост към господаря ми Авраам.

¹³ Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода.

¹⁴ Нека момата, на която кажа: Моля, наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти – тя нека е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към моя господар.

¹⁵ Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя бе се родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

¹⁶ Момата беше твърде красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе до извора, напълни водоноса си и се изкачи.

¹⁷ А слугата се завтече да я посрещне, и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

¹⁸ А тя рече: Пий, господарю. И бързо сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

¹⁹ И като му даде да се напие, тя каза: И за камилите ти ще налея, докато се напият.

²⁰ И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се към кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

²¹ А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

²² Като се напиха камилите, човекът взе една златна обица тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ тежки десет сикли злато, и каза:

²³ Чия си дъщеря? Кажи ми, има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

²⁴ А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.

²⁵ Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за нощуване.

²⁶ Тогава човекът се наведе и се поклони на Господа.

²⁷ И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и от Своята вярност, като оправи Господ пътя ми в дома на господаревите ми братя.

²⁸ А девойката се завтече и разказа тези неща в дома на майка си.

²⁹ И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора.

³⁰ Като видя обицата и гривните по ръцете на сестра си, и като чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът – той отиде при човека; и ето, той стоеше при камилите до извора.

³¹ И рече му: Влез ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

³² И човекът влезе, а Лаван разтовари камилите му, даде слама и храна за камилите, и вода за умиване на неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

³³ И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, докато не кажа по каква работа съм дошъл. А Лаван рече: Казвай.

³⁴ Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.

³⁵ Господ благослови господаря ми премного и той стана велик. Господ му даде овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

³⁶ И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.

³⁷ И господарят ми, като ме закле, каза: Не вземай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея,

³⁸ а иди в бащиния ми дом при рода ми и оттам вземи жена за сина ми.

³⁹ И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде с мене.

⁴⁰ Но той каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно, и ти ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

⁴¹ Тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

⁴² И като пристигнах днес на извора, казах: Господи, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми успешно,

⁴³ ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти,

⁴⁴ а тя ми каже: И ти пий, и за камилите ти ще налея – тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

⁴⁵ Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе до извора и наля, казах ѝ: Дай ми да пия.

⁴⁶ И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, и тя напои и камилите.

⁴⁷ Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя рече: Дъщеря съм на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ.

⁴⁸ И се наведох, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

⁴⁹ И сега, ако искате да постъпите мило и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, и аз ще се обърна надясно или наляво.

⁵⁰ А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От Господа дойде това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

⁵¹ Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е казал.

⁵² Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

⁵³ И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.

⁵⁴ След това той и човеците, които бяха дошли с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха на сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.

⁵⁵ А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека поседи момата с нас поне десетина дни, и после нека иде.

⁵⁶ Но той им каза: Не ме спирайте, понеже Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

⁵⁷ А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме какво ще каже.

⁵⁸ И тъй, повикаха Ревека и казаха ѝ: Тръгваш ли с този човек? А тя каза: Тръгвам.

⁵⁹ И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ, и Авраамовия слуга с неговите хора.

⁶⁰ И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее портите на неприятелите си.

⁶¹ И Ревека и слугините ѝ станаха, възседнаха камилите и тръгнаха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.

⁶² А Исаак идеше от Беер-Лахай-Рой, защото живееше в Негев.

⁶³ И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, камили се приближаваха.

⁶⁴ Също и Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата.

⁶⁵ И каза на слугата: Кой е онзи човек, който иде през полето насреща ни? Слугата каза: Това е господарят ми. И тя взе покривало и се покри.

⁶⁶ И слугата разказа на Исаак всичко, което беше направил.

⁶⁷ Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смърт та на майка си.