Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Псалми 146:4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

4 Излиза ли диханието му, той се връща в земята си; в тоя същия ден загиват намеренията му.

Ver Capítulo Copiar

Цариградски

4 Духът му излазя, той се връща в земята си: В този ден погинват помишленията му.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

4 Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

Ver Capítulo Copiar

Верен

4 Духът му излиза, той се връща в земята си и в същия този ден намеренията му загиват.

Ver Capítulo Copiar

Съвременен български превод (с DC books) 2013

4 Диханието на човека излиза и той се връща в пръстта; в този ден завършват неговите замисли.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

4 Излезе ли духът му, той се връща в земята си; в същия този ден загиват намеренията му.

Ver Capítulo Copiar

Библия синодално издание (1982 г.)

4 изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.

Ver Capítulo Copiar




Псалми 146:4
17 Referencias Cruzadas  

И Господ Бог образува човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана живо същество.


С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.


И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя изпод небето всяка плът, която има в себе си дъх на живот; всичко, което се намира на земята, ще измре.


Но човек умира и прехожда; да, човек издъхва и де го?


Синовете му стигат до почит, а той не знае; и биват свалени, а той не забелязва това;


Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът ме чака.


Дните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.


заклевам се, че през всичкото време, докато има живот в мене, и дъхът Божи е в ноздрите ми,


Скриеш ли лицето Си, те се плашат; отнемеш ли дъха им, те умират и връщат се в пръстта.


Господ осуетява намеренията на народите; прави безполезни мислите на племената.


Обръщаш човека на пръст и казваш: Върнете се, човешки чада.


и се върне пръстта в земята, откъдето е дошла, и духът се върне при Бога, Който го е дал.


И любовта им, и омразата им, и завистта им вече са изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.


Не се доверявайте на човека, в чиито ноздри е само лъх; защото за какво може да се разчита на него?


Дишането на ноздрите ни, помазаникът Господен, е уловен в техните ями, онзи, за когото казвахме: Под сянката му ще живеем между народите.


а си се надигнал против Небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино, ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които нито виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти и в Чиято власт са всичките твои пътища, ти не прослави.


Обаче ние поучаваме мъдрост между зрелите, но не мъдрост от този век, нито от първенците на този век, които преминават;


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos