Първо Царе 1:7 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁷ Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше.

Цариградски

⁷ И така правеше всяка година: колкото пъти възлазяше в дома Господен така я дразнеше; а тя плачеше, и не ядеше.

Ревизиран

⁷ (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така <Фенина> я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

Верен

⁷ И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше.

Библия ревизирано издание

⁷ (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

Библия синодално издание (1982 г.)

⁷ Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁷ (Така ставаше всяка година; колкото пъти отидеше в Господния дом, Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше.)

Първо Царе 1:7 Кръстосани препратки

Псалми 102:4

защото дните ми изчезнаха като дим и костите ми са обгорени като от огън;

Псалми 102:5

сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева; забравям и хляба си да ям;

Йеремия 41:5

осемдесет души от Сихем, от Силом и от Самария с обръснати бради и раздрани дрехи, и с нарези в знак на скръб дойдоха с жертвен принос и ливан в ръка, за да ги принесат в разрушения Господен дом.

Първо Царе 1:6

Съперницата ѝ често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата ѝ.

Първо Царе 1:8

Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“

Първо Царе 2:1

Тогава Ана се молеше с думите: „Сърцето ми ликува чрез Господа, моят Господ ми даде голяма сила. Устата ми се разтвориха широко против моите врагове, защото се радвам заради спасението от Тебе.

Първо Царе 2:19

Неговата майка постоянно му приготвяше малка горна дреха и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.