Първо Царе 1 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Раждането на Самуил

¹ Имаше един човек от Рама-таим-Софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа Ефратец.

² Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата – Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

³ Този човек тръгваше от града си всяка година и ходеше да се поклони и да принесе жертва на Господа на силите в Сило, където двамата Илиеви синове – Офни и Финехас, бяха свещеници пред Господа.

⁴ И когато настъпваше денят, в който Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките ѝ синове, и дъщери;

⁵ а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата ѝ.

⁶ А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я огорчи, загдето Господ беше затворил утробата ѝ.

⁷ (Така ставаше всяка година; колкото пъти отидеше в Господния дом, Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше.)

⁸ Тогава мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анно, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз за тебе повече от десет сина?

⁹ А като ядоха и пиха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол при входа на Господния храм.)

¹⁰ И тъй, преогорчена в духа си, тя се молеше на Господа и плачеше горко.

¹¹ И направи оброк, казвайки: Господи на силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си и си спомниш за мене, и не забравиш сугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, аз ще го дам на Господа за всички дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

¹² И докато тя продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза устата ѝ.

¹³ Защото Анна говореше в сърцето си; само устните ѝ се мърдаха и гласът ѝ не се чуваше, затова Илий помисли, че е пияна.

¹⁴ И рече ѝ Илий: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

¹⁵ А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

¹⁶ Не считай слугинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си съм говорила досега.

¹⁷ Тогава Илий отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

¹⁸ А тя каза: Дано слугинята ти придобие благоволението ти. И тръгна по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече скръбно.

¹⁹ И като станаха рано сутринта, поклониха се пред Господа и се върнаха, прибраха се у дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ си спомни за нея.

²⁰ И когато се изпълни времето, откак Анна зачена, тя роди син и го нарече Самуил, защото каза: от Господа го изпросих.

Анна посвещава Самуил

²¹ И Елкана с цялата си челяд отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.

²² Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да оти да, докато не се отбие детето, тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

²³ И мъжът ѝ Елкана каза: Направи както смяташ за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената остана и кърмеше сина си, докато го откърми.

²⁴ И когато го отби, взе го със себе си заедно с едно тригодишно теле и една ефа брашно, и един мях вино, и доведе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

²⁵ И като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

²⁶ И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, аз съм жената, която бе застанала тук до тебе, и се молеше на Господа.

²⁷ За това дете се молих; и Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.

²⁸ Затова и аз го посвещавам на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.