Първо Царе 1:7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁷ (Така ставаше всяка година; колкото пъти отидеше в Господния дом, Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше.)

Цариградски

⁷ И така правеше всяка година: колкото пъти възлазяше в дома Господен така я дразнеше; а тя плачеше, и не ядеше.

Ревизиран

⁷ (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така <Фенина> я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

Верен

⁷ И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁷ Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше.

Библия ревизирано издание

⁷ (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

Библия синодално издание (1982 г.)

⁷ Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.

Първо Царе 1:7 Кръстосани препратки

Псалми 102:4

Поразено е сърцето ми и изсъхнало е като трева, защото забравям да ям хляба си.

Псалми 102:5

От гласа на въздишките ми костите ми прилепнаха за кожата ми.

Йеремия 41:5

осемдесет мъже с обръснати бради и раздрани дрехи, и с нарязвания по телата си, пристигнаха с приноси и ливан в ръката си за да ги принесат на мястото на Господния дом.

Първо Царе 1:6

А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я огорчи, загдето Господ беше затворил утробата ѝ.

Първо Царе 1:8

Тогава мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анно, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз за тебе повече от десет сина?

Първо Царе 2:1

Тогава Анна се помоли: Развесели се сърцето ми в Господа; вдигна се рогът ми чрез Господа; отвориха се устата ми срещу неприятелите ми, защото се развеселих поради спасението Ти.

Първо Царе 2:19

И майка му правеше за него горна дрешка, и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.