Левит 25:6 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁶ И добивите през тази събота на земята да бъдат за храна на всички: на тебе, на роба ти, на наемника ти и на пришълеца, който се е заселил при тебе;

Цариградски

⁶ И тая събота на земята ще ви бъде храна: на тебе, и на слугата ти, и на слугинята ти, и на наемника ти, и на пришлеца който се е заселил при тебе,

Ревизиран

⁶ <Произведеното през> тая събота на земята ще ви бъде за храна: на тебе, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който се е заселил при тебе;

Верен

⁶ Произведеното през тази събота на земята ще ви бъде за храна – на теб, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който пребивава при теб,

Библия ревизирано издание

⁶ Произведеното през тази събота на земята ще ви бъде за храна: на тебе, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който се е заселил при тебе;

Библия синодално издание (1982 г.)

⁶ и през почивката на земята това да бъде за храна на всички ви – на тебе и на твоя роб, на робинята ти, на наемника ти и на пришълеца, заселен при тебе;

Левит 25:6 Кръстосани препратки

Четвърто Царе 19:29

И това ще бъде знамението за тебе. Тази година ще ядете от израсналото без обработване. Следващата година – самораслото. А на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодове.

Изход 23:11

а на седмата да я оставиш да си почине, за да се хранят бедняците от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове. Така прави с лозето си и с маслините си.

Левит 25:20

И ако попитате: „Какво ще ядем през седмата година, след като не сме сели, нито прибирали плодовете си?“

Левит 25:21

Тогава Аз ще заповядам така да бъде благословена за вас шестата година, че ще роди плод за три години.

Левит 25:5

не трябва да жънеш самораслото жито, нито да обираш гроздето от неорязаното си лозе; нека това да бъде година за почивка на земята.

Левит 25:7

всичко придобито да бъде за храна на добитъка ти и на зверовете в твоята земя.

Деяния 2:44

А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо,

Деяния 4:32

Множеството вярващи имаха едно сърце и една душа; и никой не наричаше свое нищо от имота си, а всичко им беше общо.