Йоан 20:13 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹³ Те я попитаха: „Защо плачеш, жено?“ Тя им отговори: „Защото са взели моя Господ и аз не зная къде са Го положили.“

Още версии

Цариградски

¹³ И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото взели Господа моего, и не зная де са го положили.

Ревизиран

¹³ И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.

Новият завет: съвременен превод

¹³ „Жено, защо плачеш?“ — попитаха я те. Мария отговори: „Взели са моя Господ и не зная къде са го положили.“

Верен

¹³ И те є казаха: Жено, защо плачеш? Каза им: Защото са взели моя Господ и не зная къде са Го положили.

Библия ревизирано издание

¹³ И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили.

Библия синодално издание (1982 г.)

¹³ И те ѝ казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.

Йоан 20:13 Кръстосани препратки

Еклисиаст 3:4

време за ридание и време за смях, време за тъга и време за ликуване,

Йеремия 31:16

Така казва Господ: „Въздържай гласа си от ридания и очите си от сълзи, защото ще те възнаградя за твоите трудове, казва Господ; те ще се върнат от неприятелската страна.

Лука 24:17

А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“

Йоан 19:26

А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на майка Си: „Ето сина ти, жено!“

Йоан 2:4

Иисус ѝ отговори: „Не трябва да ми казваш какво да правя, жено! Моят час все още не е настъпил.“

Йоан 20:15

Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“

Йоан 20:2

Тогава се затича, дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: „Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.“

Деяния 21:13

Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“

Първо Царе 1:8

Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“