Битие 21:16 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁶ След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.

Цариградски

¹⁶ И отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела; защото рече: Да не видя смъртта на детето. И седна насреща, и възвиси глас и плака.

Ревизиран

¹⁶ и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

Верен

¹⁶ и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

Библия ревизирано издание

¹⁶ и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁶ и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹⁶ и отиде, та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Не искам да гледам как умира детето. И като седна насреща, заплака с висок глас.

Битие 21:16 Кръстосани препратки

Битие 21:15

Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст.

Битие 27:38

Но Исав попита баща си: „Татко, нима само едно благословение имаш? Благослови също и мене, татко!“ Тогава Исав зарида.

Битие 29:11

Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

Битие 44:34

Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“

Трето Царе 17:12

А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“

Трето Царе 3:26

Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“

Естир 8:6

Как бих могла да гледам нещастието на своя народ и гибелта на своите сънародници?“

Исаия 49:15

Ще забрави ли жена кърмачето си, няма ли да се смили над роденото от утробата си? Но дори и тя да забрави, Аз няма да те забравя.

Йеремия 6:26

Дъще на моя народ, опаши се с вретище и се посипи с пепел! Тъгувай като за единствен син, с горчив плач, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас.

Амос 8:10

ще обърна празниците ви в погребения и песните ви в плач. Ще ви препаша с вретище и главата му ще е обръсната. Тъгата ще е както при загуба на единороден син, а денят ще бъде болен от горчивина.“

Захария 12:10

А върху Давидовия дом и върху йерусалимските жители ще излея дух на благодат и молитва и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха. Те ще плачат за Него, както се оплаква единствен син, и ще скърбят, както се скърби за първороден.

Лука 15:20

И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна.

Съдии 2:4

Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас.

Рут 1:9

Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас

Първо Царе 24:16

Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“

Първо Царе 30:4

Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат.