Битие 21:16 - Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁶ и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.

Цариградски

¹⁶ И отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела; защото рече: Да не видя смъртта на детето. И седна насреща, и възвиси глас и плака.

Ревизиран

¹⁶ и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

Верен

¹⁶ и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁶ След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.

Библия ревизирано издание

¹⁶ и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹⁶ и отиде, та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Не искам да гледам как умира детето. И като седна насреща, заплака с висок глас.

Битие 21:16 Кръстосани препратки

Битие 21:15

водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,

Битие 27:38

Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака.

Битие 29:11

Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака.

Битие 44:34

защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.

Трето Царе 17:12

Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера дветри дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.

Трето Царе 3:26

И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата ѝ вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте ѝ това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.

Исаия 49:15

Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.

Йеремия 6:26

Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син – горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник.

Амос 8:10

ще обърна празниците ви на тъга и всичките ви песни – на плач; ще туря вретище на всички чресла и плешивост – на всяка глава; и ще произведа в страната плач като за едничък син, и краят ѝ ще бъде като тъжовен ден.

Захария 12:10

А върху дома Давидов и върху жителите иерусалимски ще излея дух на благодат и умиление, и те ще погледнат на Него, Когото те прободоха, и ще ридаят за Него, както се ридае за единороден син, и ще скърбят, както се скърби за първороден.

Лука 15:20

И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

Съдии 2:4

Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака.

Рут 1:9

Да ви даде Господ да намерите прибежище всяка в къщата на своя мъж! И ги целуна. Но те викнаха, та заплакаха

Първо Царе 24:16

Нека Господ бъде съдия и Той да разсъди между мене и тебе. Той ще разгледа, ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти.

Първо Царе 30:4

Давид и народът, който беше с него, нададоха вик и плакаха, докле не остана в тях сила да плачат.