Притчи 29:25 - Библия синодално издание (1982 г.)

²⁵ Страхът пред човеците поставя примка; а който се надява Господу, ще бъде в безопасност.

Цариградски

²⁵ Страх от человека туря сетъ; А който има упование на Господа ще бъде в безопасност.

Ревизиран

²⁵ Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

Верен

²⁵ Страхът от човека слага примка, но който се уповава на ГОСПОДА, ще бъде в безопасност.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²⁵ Страхът се превръща в примка пред хората; а който се надява на Господа, ще бъде в безопасност.

Библия ревизирано издание

²⁵ Страхът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен нависоко.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²⁵ Страхът от човека поставя примка; но който се уповава на Господа, ще е в безопасност.

Притчи 29:25 Кръстосани препратки

Битие 20:11

Авраам рече: помислих, че в това място няма страх Божий, и че ще ме убият за жена ми;

Битие 20:2

и рече Авраам за жена си Сарра: тя ми е сестра. (Защото се страхуваше да каже, че му е жена, да не би жителите на оня град да го убият за нея.) И герарският цар Авимелех прати и взе Сарра.

Битие 26:7

Жителите на онова място попитаха за жена му (Ревека), и той рече: тя ми е сестра, – защото се боеше да каже: жена ми е, – за да го не убият жителите на онова място за Ревека, понеже тя беше хубавица.

Трето Царе 19:3

Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Иудея, и там остави слугата си;

Първо Летописи 5:20

И помощ им бе дадена против тях, и агаряните бидоха предадени в ръцете им с всичко, що имаха, защото във време на битката те призоваха Бога, и Той ги послуша, защото Нему се уповаваха.

Псалми 118:8

Ще пазя Твоите устави; не ме оставяй съвсем.

Псалми 125:1

Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:

Псалми 91:1

Псалом. Песен за съботния ден.

Псалми 91:14

Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего;

Притчи 16:20

Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.

Притчи 18:10

Нехайният в работата си е брат на разсипника.

Притчи 28:25

Горделивият разпаля крамола, а който се надява Господу, ще добрува.

Притчи 30:5

Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава.

Еклисиаст 7:18

Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Исаия 57:11

А от кого се ти изплаши и устраши, та стана невярна и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене?

Матей 10:28

И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.

Матей 15:12

Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?

Лука 12:4

А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят;

Йоан 3:2

Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.

Йоан 9:22

Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.

Второзаконие 1:17

в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

Първо Петрово 1:21

повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога.

Съдии 16:11

Той ѝ отговори: ако ме вържат с нови въжа, които не са били в работа, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.

Първо Царе 15:24

И Саул каза на Самуила: съгреших, понеже пристъпих заповедта Господня и твоята дума; но аз се уплаших от народа и послушах гласа им;

Първо Царе 21:13

И промени лицето си пред тях, и се престори на безумен в очите им и дращеше по вратите, (хвърляше се на ръцете си) и пущаше слюнки по брадата си.

Първо Царе 27:1

И Давид рече в сърцето си: ще падна някога в ръцете на Саула; за мене нищо по-добро, освен да побягна във филистимската земя; и Саул ще престане да ме търси вече по всички Израилски предели, и аз ще се избавя от ръцете му.

Първо Царе 27:11

И Давид не оставяше живи ни мъже, ни жени, и не ги довеждаше в Гет, думайки: те могат да ни наклеветят, като кажат: това и това стори Давид, и такива му са постъпките през всичко време, докле живееше във филистимската страна.