Йов 8:10 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹⁰ няма ли те да те научат и да ти кажат, и да произнесат думи от сърцата си?

Цариградски

¹⁰ Не щат ли те да те научат те, и да ти рекат, И да произнесат думи от сърдцето си?

Ревизиран

¹⁰ Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

Верен

¹⁰ Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁰ Няма ли да те научат, да ти кажат и от сърцето си да изговорят думите:

Библия ревизирано издание

¹⁰ не искат ли те да те научат и да ти явят, и да произнесат думи от сърцата си?

Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁰ Ето, те ще те научат, ще ти кажат и от сърце ще изговорят думите:

Йов 8:10 Кръстосани препратки

Йов 32:7

Казах си: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост.

Йов 8:11

Никне ли папирусът без тиня? Расте ли тръстика без вода?

Йов 8:9

(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, тъй като дните на земята са сянка;)

Псалми 145:4

Едно поколение ще хвали делата Ти на друго и ще разказват за Твоето могъщество.

Притчи 16:23

Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

Притчи 18:15

Сърцето на благоразумния придобива разум; и ухото на мъдрите търси знание.

Матей 12:35

Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

Второзаконие 11:19

Да учите на тях чадата си, като говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

Второзаконие 6:7

и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

Евреи 11:4

С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори.

Евреи 12:1

Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни оплита, и нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще,