Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“
Съдии 20:23 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Защото израилтяните бяха ходили и плакали в светилището пред Господа до вечерта и бяха се допитали до Господа: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин?“ Господ беше казал: „Тръгнете против тях.“ Цариградски И възлязоха Израилевите синове та плакаха пред Господа дори до вечерта, и попитаха Господа и рекоха: Да възлезем ли пак на бой против синовете на брата ни Вениамина? И Господ рече: Възлезте против него. Ревизиран Защото израилтяните бяха възлезли и плакали пред Господа до вечерта, и бяха се допитали до Господа, казвайки: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? И Господ беше казал: Възлезте против него. Верен И израилевите синове се изкачиха и плакаха пред ГОСПОДА до вечерта, и се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин? И ГОСПОД каза: Изкачете се срещу него. Библия ревизирано издание Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Влезте в бой против тях. Библия синодално издание (1982 г.) И отидоха Израилевите синове и плакаха пред Господа до вечерта, и питаха Господа: да влезем ли пак в бой със синовете на брата си Вениамина? Господ каза: вървете против него. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Защото израиляните бяха ходили и плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа, казвайки: Да излезем ли пак на бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Излезте против него. |
Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“
Ще си отида, ще се върна на Своето място, докато те не се покаят и не Ме потърсят, докато не прибегнат към Мене в бедата си.
Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ковчега на Господа и стояха така до вечерта – той и Израилевите старейшини, – посипвайки с пепел главите си.
Тогава Иисус каза: „О, Господи Боже, защо настоя този народ да мине през Йордан? Да ни предадеш в ръцете на аморейците ли? Да ни погубят ли? Ако не за друго, поне да бяхме се съгласили да живеем отвъд Йордан! Ако не за друго, поне да бяхме доволни да живеем отвъд Йордан!
След смъртта на Иисус израилтяните се допитаха до Господа с думите: „Кой от нас пръв да потегли, за да воюва против ханаанците?“
Тогава израилтяните тръгнаха и отидоха във Ветил, и се допитаха до Бога: „Кой от нас да излезе първи на бой против вениаминците?“ И Господ отговори: „Юдовото племе да бъде първо!“
Но Израилското воинство придоби кураж и отново се подреди в боен ред на онова място, където се бяха опълчили първия ден.
Но народът дойде във Ветил. Там всички седяха пред Бога чак до вечерта и заплакаха горко със силен глас
Когато оттам продължиш и отидеш до дъба на Тавор, там ще те срещнат трима души, които отиват на Божието място във Ветил: единият ще носи три ярета, другият – три хляба, а третият – мех с вино.
Пратениците отидоха в града на Саул, Гива, и оповестиха на народа всичко това. Тогава целият народ издигна вопъл и заплака.
Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.