Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Първо Царе 7:6 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

6 Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.

Вижте главата копие

Цариградски

6 И събраха се в Масфа, и наляха вода и изляха пред Господа, и постиха през онзи ден, и рекоха там: Съгрешихме Господу. И съдеше Самуил Израилевите синове в Масфа.

Вижте главата копие

Ревизиран

6 И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа.

Вижте главата копие

Верен

6 И те се събраха в Масфа и си наточиха вода, и я изляха пред ГОСПОДА, и постиха в онзи ден, и казаха там: Съгрешихме против ГОСПОДА! И Самуил съдеше израилевите синове в Масфа.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

6 И така, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден, и казаха: Съгрешихме пред Господа. И Самуил беше съдия над израилтяните в Масфа.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

6 И събраха се в Масифа и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

6 И тъй, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден и рекоха там: Съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше израиляните в Масфа:

Вижте главата копие




Първо Царе 7:6
47 Кръстосани препратки  

а също и Мицпа, защото Лаван каза още: „Господ да бди над мене и над тебе, след като се разделим един от друг.


Ние ще умрем и ще станем като разлята на земята вода, която не може да се събере. Но Бог не желае да отнеме живот и се грижи да не отхвърли от Себе Си и изгнаника.


и когато в земята, където ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят, като кажат: „Съгрешихме, беззаконствахме, виновни сме“,


Тогава тримата се промъкнаха през филистимския стан, гребнаха вода от Витлеемския кладенец, който е при портите, и я донесоха на Давид. Той обаче отказа да пие, а я изля за слава на Господа


А Йосафат се уплаши, обърна се към Господа и обяви пост по цяла Юдея.


Затова Ти ги предаваше под гнева на техните потисници. Всеки път обаче, когато те, угнетени, отправяха молитви към Тебе, Ти ги чуваше от небето и проявяваше голямото Си милосърдие, като им даваше избавители, които ги избавяха от техните потисници.


Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога.


Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода,


Той ще пее на хората и ще казва: „Грешил съм и правдата съм изкривявал, и не ми се въздаде.


„Виж, твърде съм нищожен. Какво трябва да Ти отговоря? Ръката си поставям на своята уста.


Затова се отричам и се разкайвам в прах и пепел.“


Ние и нашите предци съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме несправедливо.


Очите ми изливат потоци сълзи, понеже мнозина не спазват Твоя Закон.


Душата ми жадува за Бога, за живия Бог: „Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“


защото сред мъртвите никой няма да Те споменава, в преизподнята кой ще Те прославя?


В Бога са моето спасение и моята чест. Бог е моя силна защита, мое прибежище.


Когато бях върнат, аз съжалих и като бях доведен до вразумяване, удрях се по бедрото. Засрамих се и бях смутен, защото носих укора на младостта си.


В петата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, в деветия месец обявиха пост за целия йерусалимски народ и за целия народ, дошъл от юдейските градове в Йерусалим.


О, да би имало в пустинята място за пребиваване на пътници, за да оставя своя народ и да отида при тях! Защото всички сънародници са прелюбодейци, сбирщина от вероломци.


Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми; моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ, тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.


Окото ми пролива сълзи и не престава, понеже няма преставане,


Падна венецът от главата ни; горко ни, тъй като съгрешихме.


Призови ги на съд, призови ги на съд, сине човешки! Дай им да узнаят мерзостите на предците си!


Изслушайте това, свещеници, внимавайте вие от Израилевия дом, вслушайте се вие от царския дворец – против вас има присъда. Вие бяхте станали примка за Масифа и мрежа, простряна на Тавор.


Но тъкмо днес още е в сила словото на Господа: „Обърнете се към Мене от цялото си сърце с пост, плач и ридание!“


И това да бъде наредба за вас завинаги: в седмия месец, на десетия ден от месеца да смирите душите си и да не вършите никаква работа – нито местен жител, нито пришълец, който се е заселил между вас;


Но ако изповядат своето беззаконие и беззаконието на предците си, за това, че са вършили престъпления против Мене и са вървели против Мене,


Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе


Масифа, Кефире, Моца,


Затова израилтяните викнаха за помощ към Господа с думите: „Съгрешихме пред Тебе, Господи, защото оставихме Тебе, нашия Бог, и служихме на вааловци.“


Но израилтяните се съкрушиха пред Господа с думите: „Съгрешихме! Прави с нас всичко, което Ти справедливо си отредил, само ни освободи!“


Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас.


Защото израилтяните бяха ходили и плакали в светилището пред Господа до вечерта и бяха се допитали до Господа: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин?“ Господ беше казал: „Тръгнете против тях.“


Тогава отново всички израилтяни, целият народ, потеглиха за битка и дойдоха във Ветил. Тук те оплакваха поражението си пред Господа, престояха, постиха онзи ден до вечерта и принесоха пред Господа всеизгаряния и мирни жертви.


Господният Дух въздейства мощно над него и го въздигна като съдия над Израил. Той потегли на война против Хусарсатем и Господ му помогна, така че месопотамският цар Хусарсатем претърпя тежко поражение.


В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа.


След това Самуил свика народа при Господа в Масифа


Затова те викнаха към Господа: „Съгрешихме, защото изоставихме Господа и започнахме да служим на ваали и астарти. А сега, избави ни от ръцете на враговете ни и ние ще служим на Тебе.“


Самуил беше съдия над Израил през всички дни на живота си.


Последвай ни:

Реклами


Реклами