Съдии 19:1 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 В онези дни, когато Израил още нямаше цар, на отвъдната страна на Ефремовата планина живееше един левит. Той си беше взел наложница, родом от юдейския град Витлеем. Цариградски И в онези дни нямаше цар в Израил; и имаше един Левитин който живееше в страните на гората Ефрем, и взе за себе си наложница жена от Витлеем Юдин. Ревизиран В ония дни, когато нямаше цар в Израиля, имаше един левитин, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя, и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов. Верен А в онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше в покрайнините на хълмистата земя на Ефрем. Той си взе наложница от Витлеем Юдейски. Библия ревизирано издание В онези дни, когато в Израил нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски. Библия синодално издание (1982 г.) В ония дни, когато Израил нямаше цар, живееше един левит на склона на Ефремова планина. Той си взе наложница от Витлеем Иудейски. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г В онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов. |
А на синовете от наложниците си Авраам даде подаръци и приживе ги изпрати на изток – далече от сина си Исаак, в източните земи.
И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си.
А царят покри лицето си и ридаеше с висок глас: „Сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!“
Давид дойде в двореца си в Йерусалим и взе десетте си жени наложници, които бе оставил да пазят двореца. Той ги настани в отделна къща под стража, хранеше ги, но не влизаше при тях. Така те останаха затворени до смъртта си и живееха там като вдовици.
А Саул имаше наложница, на име Рицпа, дъщеря на Айя. Йевустей упрекна Авенир: „Защо си лежал с бащината ми наложница?“
Ровоам обичаше Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници. А той имаше осемнадесет жени и шестдесет наложници, от които му се родиха двадесет и осем синове и шестдесет дъщери.
Вечерта тя влизаше, а сутринта се връщаше в друг харем под надзора на Шаасгаза, царския управител на харема. И тя вече не влизаше при царя, освен ако той не заповядаше да я повикат.
Тогава донесоха златните съдове, които бяха заграбени от храма, от Божия дом в Йерусалим. Царят и велможите му, жените му и наложниците му пиеха с тях,
Не сътвори ли Господ двамата като единство, като живо същество, което притежава плът и дихание? Каква е целта на това единство? – Да се възпроизведе наследство, което е дар от Бога. Затова внимавайте в живота си! Никой да не нарушава верността си към жената на своята младост.
„И ти, Витлееме, земя на Юдея, съвсем не си най-маловажен между първенстващите градове на Юдея; защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще пасе Моя народ – Израил“.“
И го погребаха в предела на наследствения му дял в Тимнат Херес, който е на Ефремовата планина на север от хълма Гааш.
След това умря Аароновият син Елеазар и го погребаха на хълма на сина му Финеес, който му беше даден на Ефремовата планина.
Тогава там живееше един младеж от юдейския град Витлеем, от Юдовото племе, който беше левит.
Този човек напусна града, за да намери друго място за живеене. При своето странстване той дойде до дома на Миха в Ефремовата планина.
В онези дни в Израил още нямаше цар. Дановото племе си търсеше своя дял земя, където да се засели, защото дотогава не му се беше паднал дял по наследство между Израилевите племена.
И ето привечер един старец се връщаше от работа по полето. Той беше родом от Ефремовата планина и живееше като чужденец в Гива. А местните жители бяха вениаминци.
Наложницата беше в разпра с него. Затова тя го напусна и се завърна в бащиния си дом във Витлеем юдейски. Там живя още четири месеца.
Когато пристигна там, той засвири с тръба на Ефремовата планина и израилтяните слязоха заедно с него от планината, а той вървеше начело.