Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“
Римляни 4:19 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. Още версииЦариградски И без да ослабне във вярата не сматряше че тялото му е вече замъртвело като бе почти столетен, нито мъртвостта на Саррината утроба; Ревизиран Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, - Новият завет: съвременен превод И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. Верен И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара, Библия ревизирано издание Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, Библия синодално издание (1982 г.) И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение; |
Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“
А Той каза: „Ела!“ Тогава Петър излезе от лодката и тръгна по водата да отиде при Иисус.
И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облече вас, маловерци?
А Той им каза: „Защо сте тъй страхливи, маловерци?“ И като стана, запрети на ветровете и на вълните и настъпи пълно затишие.
По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, съблазнява или отслабва във вярата.