Римляни 4:18 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁸ И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“

Още версии

Цариградски

¹⁸ Той без причина за надежда повярва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: "Така многобройно ще бъде твоето семе."

Ревизиран

¹⁸ <Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

Новият завет: съвременен превод

¹⁸ Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“

Верен

¹⁸ Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

Библия ревизирано издание

¹⁸ Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁸ Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.

Римляни 4:18 Кръстосани препратки

Притчи 13:12

Несбъдната надежда потиска сърцето, а изпълненото желание е дърво за живот.

Йезекиил 37:11

Тогава Той ми рече: „Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето те казват: „Изсъхнаха костите ни и загина нашата надежда. Изтръгнати сме от корен, обезнаследени.“

Лука 1:18

Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“

Деяния 27:25

Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено.

Римляни 4:17

както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото.

Римляни 4:19

И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра.

Римляни 5:5

а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден.

Римляни 8:24

Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда?

Евреи 6:19

Тя е за душата ни като сигурна и здрава котва, която достига до Светая Светих зад завесата на небесния храм,