Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Притчи 2:13 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

от онези, които изоставят пътеките на правдата, за да вървят по пътя на тъмнината;

Вижте главата

Цариградски

От онези които оставят пътищата на правостта, За да ходят в пътищата на тъмнината,

Вижте главата

Ревизиран

От ония, които остават пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -

Вижте главата

Верен

от онези, които оставят пътеките на правотата, за да ходят в пътищата на тъмнината,

Вижте главата

Библия ревизирано издание

от онези, които оставят пътищата на правотата, за да ходят по пътищата на тъмнината,

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища;

Вижте главата

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

от онези, които оставят пътищата на правдата, за да ходят по пътищата на тъмнината,

Вижте главата



Притчи 2:13
21 Кръстосани препратки  

Всички се отклониха, всички станаха покварени; няма кой да прави добро, няма дори един.


Той се мами сам в очите си, че беззаконието му няма да се открие и осъди.


Не знаят, не разбират, в мрак се лутат; основите на земята се разклащат.


Човекът, който се отбива от пътя на благоразумието, ще се окаже сред обитателите на ада.


А пътят на нечестивите е като тъмнина – те не знаят в какво ще се спънат.


Не знаят пътя на мира и няма правосъдие в начина им на живот; пътеките им са криви и никой, който ходи по тях, не знае мир.


Ако праведен се отвърне от праведността си и извърши беззаконие, той ще умре поради своите действия; поради своето беззаконие, което е сторил, той ще умре.


и ония, които отстъпиха от Господа, не търсят Господа и не питат за Него.


Имаше един човек на име Йоан, изпратен от Бога.


Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.


понеже познаха Бога, но не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи.


Защото Димас ме изостави, тъй като обикна сегашния свят и отиде в Солун; Крискент – в Галатия, а Тит – в Далмация.


Те излязоха от нас, но не бяха наши, защото, ако бяха наши, щяха да останат с нас. Те обаче излязоха, за да стане ясно, че всички те не са наши.