Притчи 14:16 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а глупавият е надменен и самонадеян. Цариградски Мъдрият се бои, И уклонява се от злото; А безумният хвърля се напред, и бива смел. Ревизиран Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред. Верен Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян. Библия ревизирано издание Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. Библия синодално издание (1982 г.) Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. |
На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога.
Тогава Йезавел изпрати пратеник при Илия да каже: „Нека така да постъпят с мене боговете и още повече да сторят, ако утре по това време не направя твоя живот като живота на един от тях.“
А той каза: „Ако са излезли за мир, хванете ги живи, ако са излезли за война, пак ги хванете живи“.
Предишните областни управители бяха бреме за народа и освен четиридесетте сикли сребро вземаха от него жито и вино, дори и служителите им потискаха народа. Но аз не постъпвах така от страх пред Бога.
В земята Уц някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.
Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа – това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“
Защото неразумните ще бъдат убити от своето отстъпничество, а глупците – погубени от безгрижието си;
Пътят на праведните е да се отклоняват от злото; който спазва своя път, пази живота си.
Вината се очиства с милосърдие и вярност и злото се избягва със страхопочитание пред Господа.
Благоразумният предвижда нещастието и се укрива, а неопитните отиват напред и биват наказвани.
Блажен е онзи човек, който винаги е благоговеен; а който ожесточава сърцето си, ще попадне в бедствие.
Началото на словото, изречено от него, е безумие, а свършекът на говора му – празнословие.
Ослицата, като видя Господният ангел, се смъкна под Валаам; обзет от ярост, Валаам започна да я бие с тояга.
Онези от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, запитаха Го: „Нима и ние сме слепи?“