След това Давид каза на цялото събрание: „Благословете сега Господа, нашия Бог.“ И цялото събрание благослови Господа, Бога на предците си, и като коленичиха, се поклониха на Господа и на царя.
Откровение 4:10 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 двадесет и четиримата старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вечно и полагаха венците си пред престола, като казваха: Още версииЦариградски двадесетте и четири старци падат пред седналия на престола, и се покланят живеещему във веки веков, и полагат венците си пред престола, и казват: Ревизиран двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки: Новият завет: съвременен превод двадесет и четиримата старейшини падат пред Седналия на престола и се покланят на Живеещия за вечни векове. Те хвърлят венците си пред престола и казват: Верен двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, който живее за вечни векове, и хвърлят венците си пред престола, като казват: Библия ревизирано издание двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, като казват: Библия синодално издание (1982 г.) двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки: |
След това Давид каза на цялото събрание: „Благословете сега Господа, нашия Бог.“ И цялото събрание благослови Господа, Бога на предците си, и като коленичиха, се поклониха на Господа и на царя.
А всички израилтяни, като видяха как слезе огън и славата на Господа беше над храма, коленичиха с лице към земята върху плочника, поклониха се и прославиха Господа, защото е благ и милостта Му е вечна.
Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята
Не нас, Господи, не нас, а Своето име прослави заради Своята милост, заради Своята вярност.
Влезте да се поклоним и да паднем по лице, да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.
В годината, когато умря цар Озия, видях Господ, седнал на висок и издигнат престол. И полите на дрехата Му изпълваха целия храм.
Мъжът, облечен в ленена дреха, който стоеше над водата на реката, вдигна към небето своята дясна ръка, както и лявата си ръка. Тогава чух, че се закле във вечно Живеещия: „Всичко това ще се сбъдне в продължение на година, две години и половин година, когато настъпи краят на властта на този, който потиска святия народ.“
Затова аз, Навуходоносор, възхвалявам, прославям и величая Небесния Цар, Който върши всичко справедливо, делата Му са справедливи и има силата да смири онези, които постъпват горделиво.“
И влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, наведоха се до земята и Му се поклониха. След това разтвориха своите ковчежета със съкровища и Му принесоха дарове – злато, ливан и смирна.
Но с Божията благодат съм това, което съм, и Неговата благодат не ми беше дадена напразно, защото аз се потрудих повече от всички тях – но не аз, а Божията благодат, която е с мене.
и се закле в Онзи, Който живее вечно и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е по нея, и морето и каквото е в него: „Няма повече да се отлага.
И двадесет и четиримата старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха по лице и се поклониха дълбоко на Бога,
Кой няма да благоговее пред Тебе, Господи, и няма да прослави Твоето име? Защото само Ти си свят; затова всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото Твоите праведни дела станаха явни.“
И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее вечно.
Тогава двадесет и четиримата старци и четирите живи същества паднаха, поклониха се пред Бога, Който седеше на престола, и възклицаваха: „Амин, алилуя!“
И веднага бях обладан от Духа. И ето на небето стоеше престол, а на престола седеше Някой,
Около престола имаше двадесет и четири престола, а на престолите седяха двадесет и четирима старци, облечени в бели дрехи, и на главите си имаха златни венци.
А когато живите същества въздаваха слава, почит и благодарност на Седналия на престола, на Този, Който живее вечно,
И четирите живи същества отвърнаха: „Амин!“ А двадесет и четиримата старци паднаха и се поклониха на Живеещия вечно.
И когато взе свитъка, четирите живи същества и двадесет и четиримата старци паднаха пред Агнеца, като всички държаха арфи и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите,
И всички ангели стояха около престола, около старците и живите същества; и паднаха в дълбок поклон пред престола и се поклониха на Бога,