Тогава Господ каза: „Духът Ми, който съм дал, няма да владее над хората завинаги, защото те са плът; нека дните им да бъдат сто и двадесет години.“
Исаия 57:16 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Защото няма вечно да съдя и постоянно да се гневя, иначе всеки дух пред Мене ще погине, както и душите, които Аз сътворих. Цариградски Защото не ще бъда вечно в съдба, Нито ще бъда всекога гневен; Понеже тогаз биха премрели пред мене Духът и душите които съм направил. Ревизиран Защото няма да се съдя <с човеците> вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже <тогаз> биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил. Верен Защото няма да се съдя с хората вечно и няма навеки да се гневя, защото духът им би примрял пред Мен, и душите, които Аз съм направил. Библия ревизирано издание защото няма да се съдя с хората вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм създал. Библия синодално издание (1982 г.) Защото няма вечно да водя тъжба, нито докрай да се гневя; инак, ще изнемогне пред Мене всеки дух и всяко дихание, което съм сътворил. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Защото няма да се съдя вечно с човеците, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм сътворил. |
Тогава Господ каза: „Духът Ми, който съм дал, няма да владее над хората завинаги, защото те са плът; нека дните им да бъдат сто и двадесет години.“
Но когато ангелът на смъртта простря ръка над Йерусалим, за да го опустоши, Господ се разкая за това тежко бедствие и каза на ангела, който поразяваше народа: „Достатъчно, оттегли сега ръката си.“ А Господният ангел беше тогава при мястото за вършеене на йевусееца Орна.
И ще се върне пръстта в земята, както е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
С мярка го наказваш и с мярка го отхвърляш. Прогони го със силата на диханието Си в деня, когато духа източният вятър.
Затова Бог изчаква, за да прояви милостта Си и се подготвя да ви помилва. Тъй като Господ е Бог на правдата, щастливи са онези, които се надяват на Него.
Така говори Бог Господ, Който е сътворил небето и го е разгърнал, Който е разпрострял земята с нейните творения, Който дава дихание на живеещия на нея народ, както и дух на ходещите по нея.
Господи, не се гневи силно, не помни постоянно злодеянията. Ето все пак погледни: всички ние сме Твой народ.
Нима винаги Той ще се гневи? Ще запази ли гнева Си завинаги?“ Ето какво говориш, а вършиш злото и успяваш в него.“
Затова цар Седекия се закле тайно пред Йеремия: „Както Господ, Който създаде душите ни, е жив, така е сигурно, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръцете на тези мъже, които искат да те умъртвят.“
Ето животът на всички е Мой. Както животът на бащата, така и животът на сина са Мои. Онзи, който съгреши, той ще умре.
Така казва Господ: „Заради три, заради четири престъпления на Едом няма да отменя наказанието му, защото преследваше брат си с меч и потъпка родството си. Неговата ярост постоянно го разкъсваше и гневът му не го изоставяше.
Кой друг бог като Тебе прощава беззаконие и не вменява вина за престъплението на останалите от Своето наследство? Твоят гняв не продължава вечно, защото обичаш да проявяваш милост.
Пророческо слово на Господа за Израил. Господ, Който разпростря небето, основа земята и образува в човека духа му, казва:
А те паднаха на лицата си и извикаха: „О, Боже, Боже на духовете, които дават живот на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, нима ще се гневиш на цялото общество?“
Освен това нашите бащи по плът са ни наказвали и ние сме ги почитали. Тогава не следва ли много повече да се покоряваме на Отеца на духовните сили, за да постигнем истински живот?