И издигна стена в задната част на храма, на двадесет лакътя открая, покри стените и тавана с кедрови дъски и направи давир за мястото на Светая Светих.
Евреи 9:3 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 А зад втората завеса беше онази част от скинията, която се нарича „Светая Светих“. Още версииЦариградски А зад втората завеса имаше скиния която се казваше Светая Светих; Ревизиран а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>, Новият завет: съвременен превод Зад втората завеса беше онази част, наречена „Най-Святото Място“, Верен а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се наричаше Пресвятото място, Библия ревизирано издание а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвятото място, Библия синодално издание (1982 г.) А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича „Святая Святих“; |
И издигна стена в задната част на храма, на двадесет лакътя открая, покри стените и тавана с кедрови дъски и направи давир за мястото на Светая Светих.
И свещениците внесоха ковчега на Господния завет на неговото място, в давира на храма, в Светая светих, под крилата на херувимите,
И направи завеса от син, пурпурен и червен плат и от фин лен, на която бяха избродирани херувими.
Той внесе в скинията ковчега, окачи завесата и закри с нея ковчега на свидетелството, както беше заповядал Господ на Мойсей.
И на тази планина Той ще отметне покривалото, което е над всички народи, завивката, която е над всички племена.
Измери и най-вътрешното помещение – дължината беше двадесет лакътя и ширината – двадесет лакътя, съответно на ширината на храма. След това ми каза: „Това е Светая Светих.“
Когато станът трябва да се вдигне за път, Аарон и синовете му да влязат, да снемат закриващата завеса и да покрият с нея ковчега на откровението;
И, ето завесата на храма се раздра на две, отгоре додолу, и земята се разтърси, и скалите се разпукаха,
Тя е за душата ни като сигурна и здрава котва, която достига до Светая Светих зад завесата на небесния храм,
а във втората част влиза веднъж в годината само първосвещеникът, и то с кръв, която принася за себе си и за опрощаване греховете на народа, извършени по незнание.
Чрез това Светият Дух показва, че докато стои предишната скиния, още не е отворен достъпът до небесното светилище.