за да отправят молитва към милостивия небесен Бог за откриването на тази тайна, така че Даниил и другарите му да не загинат заедно с другите мъдреци във Вавилон.
Даниил 4:26 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Дванайсет месеца по-късно той се разхождаше по покрива на царския палат във Вавилон. Цариградски А за това що се заповяда да оставят пъня на коренете на дървото, царството ти ще ти бъде утвърдено когато познаеш небесната власт. Ревизиран А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, <значи>, че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят. Верен А това, че е било казано да се остави пънът с корените на дървото, значи, че царството ще ти остане, щом познаеш, че небесата владеят. Библия ревизирано издание А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А дето е заповядано да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ти ще бъде обезпечено, щом признаеш, че небесата владеят. |
за да отправят молитва към милостивия небесен Бог за откриването на тази тайна, така че Даниил и другарите му да не загинат заедно с другите мъдреци във Вавилон.
Тогава тайната беше открита на Даниил в нощно видение и Даниил благодари на небесния Бог.
Ти, царю, си цар на царете, на когото небесният Бог даде царството и властта, силата и славата,
Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор. А ти, Валтасаре, разкрий какво е значението му, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да разтълкува значението му, а ти можеш, защото у тебе действа духът на святите богове.“
А това, че е заповядано да се остави стволът на дървото, това означава, че твоето царство се запазва и ще ти бъде върнато, щом признаеш небесната власт.
„След като отминаха определените дни, аз, Навуходоносор, вдигнах очи към небето и разумът ми се възвърна. Тогава възвеличих Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието могъщество е вечно могъщество и Чието царство надживява родовете.
Но когато сърцето му се възгордя и духът му надменно се ожесточи, той беше свален от царския си престол и славата му беше отнета.
Той беше отстранен от общение с хората, сърцето му се уподоби на животинско и той живя с дивите осли; храниха го с трева, както хранят волове, и тялото му се оросяваше от небесната роса, докато разбра, че Всевишният Бог владее над човешкото царство и поставя над него, когото поиска.
Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“
Аз пък ви казвам: никак да не се кълнете – нито в небето, защото то е престол на Бога,
Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе
А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“