Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“
Второ Летописи 20:12 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Боже наш! Нима няма да ги съдиш? Защото нямаме сила да противостоим на това голямо множество, което идва против нас, и ние не знаем какво да правим. Нашият взор е отправен към Тебе.“ Цариградски Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? защото няма сила в нас за да противостоим на това голямо множество което иде върх нас, и не знаем що да правим; но към тебе са очите ни. Ревизиран Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни. Верен Боже наш, няма ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила пред това голямо множество, което идва против нас. И ние не знаем какво да правим, а към Теб са обърнати очите ни. Библия ревизирано издание Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб. Библия синодално издание (1982 г.) Боже наш! Съди ги Ти. Защото ние нямаме сила против това голямо множество, което ни е нападнало и не знаем, какво да правим; но очите ни са към Тебе. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; но към Тебе са обърнати очите ни. |
Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“
А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него.
На сутринта прислужникът на Божия човек стана рано и излезе. Но войската беше обкръжила града с коне и колесници и младият човек попита: „Ах, господарю, какво ще правим?“
Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми; в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми!
Съди ме, Боже, и защити ме в делото ми против този неблагочестив народ! Избави ме от лукав и зъл човек,
нека врагът да ме преследва и да ме хване; нека стъпче живота ми в пръстта и да захвърли славата ми в праха.
Защото смиреният няма да бъде забравен завинаги, надеждата на бедните няма да загине за вечни времена.
И Той ще съди народите и ще укори много народи. Тогава ще изковат своите мечове в рала и копията си – в сърпове. Народ срещу народ няма да вдига меч и вече няма да се учат на война.
Няма да отслабне, нито ще изнемогне, докато не утвърди на земята правосъдието и народите ще очакват поучение от Него.
Обърнете се към Мене и ще бъдете спасени вие, от всички краища на земята, защото Аз съм Бог и няма друг.
Ти ме хвърли в дълбините, в средата на морето, така че течението ме отнесе; всички Твои вълни и потоци ме заляха.
Господ ще съди Своя народ и ще се смили над слугите Си, когато види, че силата ги е напуснала и не е останал никой, било роб или свободен.
След това видях небето отворено и ето – там имаше бял кон, а Онзи, Който седеше на него, се нарича Верен и Истинен. Той съди и воюва справедливо.
Що се отнася до мене, аз не съм ти сторил нищо лошо, но ти постъпваш несправедливо спрямо мене, като безпричинно започваш война. Господ Сам е Съдия – нека Той разреши спора между израилтяни и амонци!“
Йонатан каза на своя оръженосец: „Нека нападнем стражата на тези необрязани. Може би Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е трудно да спаси чрез мнозина или чрез малцина.“
Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше.