Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Марк 4:38 - Новият завет: съвременен превод

Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“

Вижте главата

Още версии

Цариградски

И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме?

Вижте главата

Ревизиран

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

Вижте главата

Верен

А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“

Вижте главата

Библия ревизирано издание

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?

Вижте главата
Други преводи



Марк 4:38
22 Кръстосани препратки  

Те изпратиха при него свои ученици и иродиани, които му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и поучаваш истината за Божия път. Ти не се страхуваш от това, което другите мислят, защото за теб всички хора за равни.


Учениците се приближиха до него и го събудиха, казвайки: „Господи, спаси ни! Ще загинем!“


Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода.


Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.


Тогава учениците се приближиха до Исус и го събудиха с думите: „Господарю, господарю, ще се удавим!“ Исус стана и заповяда на вятъра и вълните да утихнат. Вятърът спря и езерото се успокои.


Там се намираше кладенецът на Яков и Исус, уморен от пътуването, седна край него. Беше около обяд.


Затова той трябваше по всичко да прилича на братята и сестрите си, за да стане милостив и верен първосвещеник в служба на Бога и да заличи греховете на хората.


Защото нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира слабостите ни. Напротив: имаме първосвещеник, който като нас беше изкушаван по всякакъв начин, но никога не съгреши.


Оставете всички свои грижи на него, защото той се грижи за вас.