ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;
Числа 32:5 - Библия синодално издание (1982 г.) И рекоха: ако сме намерили благоволение пред тебе, дай тая земя на рабите си за владение; не ни прекарвай през Иордан. Цариградски за това, рекоха, ако сме намерили благодат пред тебе, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание: не ни превождай през Йордан. Ревизиран За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан. Верен И казаха: Ако сме намерили благоволение пред теб, нека тази земя се даде за притежание на слугите ти; не ни превеждай през Йордан. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова, казаха те, ако имаме твоето благоволение, предай тази земя във владение на твоите слуги и не ни превеждай през Йордан!“ Библия ревизирано издание Затова, казаха, ако сме придобили твоето благоволение, нека тази земя бъде дадена на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Затова, казаха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тази земя на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан. |
ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;
Тогава Иоав падна ничком наземи и се поклони, и благослови царя, думайки: сега рабът ти знае, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят постъпи според думата на своя раб.
Тъй казва Господ: народът, който оцеля от меч, намери милост в пустинята; отивам да успокоя Израиля.
земята, която Господ порази пред обществото Израилево, е земя за стада, а твоите раби имат стада.
И рече Моисей на Гадовите синове и на Рувимовите синове: братята ви ще отидат на война, а вие ще останете тука?
И каза Иисус: о, Господи, Владико! защо преведе тоя народ през Иордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейци и да ни погубиш? О, да бяхме си останали и живели отвъд Иордан!
Тя падна ничком, поклони се доземи и му каза: с какво съм придобила пред очите ти милост, та ме приемаш, макар и чужденка?
Давид се кълнеше и думаше: баща ти добре знае, че аз намерих благоволение в твоите очи, затова си дума: „нека не знае за това Ионатан, за да не се огорчи“; но жив е Господ и жива душата ти – една само крачка има между мене и смъртта.