Четвърто Царе 13:7 - Библия синодално издание (1982 г.) На Иоахаза остана войска само петдесет конника, десет колесници и десет хиляди пешаци, защото сирийският цар ги беше изтребил и преобърнал в прах, който се тъпче. Цариградски И не остави на Иоахаза люде освен петдесет конници, и десет колесници, и десет тисящи пешци; защото ги погуби Сирийският цар, и направи ги като пръст стъпкана. Ревизиран Защото <сирийският цар> не беше оставил на Иоахаза от людете повече от петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци; защото сирийският цар беше ги погубил и беше ги направил като стъпкана пръст. Верен А арамейският цар не беше оставил на Йоахаз военен народ освен петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци, защото арамейският цар ги беше избил и ги беше направил като стъпкана пръст. Съвременен български превод (с DC books) 2013 На Йоахаз не остана никаква войска освен петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пехотинци, защото арамейският цар ги изтреби и ги превърна в прах, по която се тъпче. Библия ревизирано издание Защото сирийският цар не беше оставил на Йоахаз от народа повече от петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци; защото сирийският цар ги беше погубил и направил като стъпкана пръст. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Защото сирийският цар не беше оставил на Йоахаз повече от петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци; защото сирийският цар ги беше погубил и ги беше направил като стъпкана пръст. |
Ахав преброи слугите на областните началници, и се намериха, че са двеста трийсет и двама; след тях преброи целия народ, всички израилски синове, и те бяха седем хиляди.
Събрани бяха и Израилевите синове и, като си взеха храна, тръгнаха против тях. Израилевите синове се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а сирийци изпълниха земята.
В ония дни Господ начена да къса части от израилтяните, и Азаил ги биеше по всички Израилски предели:
Останалото за Иоахаза и за всичко, което той извърши, и за юнашките му подвизи, е описано в летописите на израилските царе.
И Азаил попита: защо плаче господарят ми? А той отговори: защото зная, какво зло ще сториш на Израилевите синове: крепостите им на огън ще предадеш, момците им с меч ще погубиш, кърмачетата им ще избиеш и непразните им жени ще разсечеш.
И тъй, влез в съюз с моя господар, царя асирийски; – ще ти дам две хиляди коня; можеш ли си достави ездачи за тях?
Кой въздигна от изток праведника, повика го да следва подире му, предаде му народи и покори царе? Той ги превърна с неговия меч на прах, с неговия лък на плява, от вятър развявана.
Ще обърна лицето Си против вас, и ще паднете пред враговете си; над вас ще владеят враговете ви, и вие ще бягате, кога ви никой не гони.
Тъй казва Господ: за три престъпления на Дамаск и за четири няма да го пощадя, защото те вършаха Галаад с железни дикани.
Пращах ви мор, като египетския, избивах с меч момците ви, като откарвах конете в плен, тъй че смрад от вашите станове се подигаше в ноздрите ви, – и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.
И стана Самуил, та отиде от Галгал в Гива Вениаминова (останалите човеци отидоха подир Саула против неприятелското опълчение, което ги нападна, когато отиваха от Галгал в Гива Вениаминова); а Саул преброи човеците, които бяха с него, до шестстотин души.