и му даде име Ной, като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.
Римляни 8:20 - Библия синодално издание (1982 г.) защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, Още версииЦариградски Понеже създанието се подчини на суетността, не своеволно, но чрез тогози който го подчини, Ревизиран Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, Новият завет: съвременен превод Светът беше променен така, че всичко в него се обезсмисли. Това стана не защото той го искаше, а защото Бог реши да го промени с надеждата, Верен Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини, Съвременен български превод (с DC books) 2013 защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, Библия ревизирано издание Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини, |
и му даде име Ной, като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.
И рече (Господ) Бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята.
Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!
направиха го пустиня, и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена, защото ни един човек не взима това присърце.
Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите ѝ; защото казват: Той не ще види, какво ще стане с нас.
Затова ще се разплаче тая земя, и ще изнемощеят всички, които живеят на нея, с полските зверове и небесните птици; дори и морските риби ще загинат.
Как стене добитъкът, тъжно ходят стада волове, защото няма за тях паша; мъчат се и стада овци.
Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?