И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
Левит 22:13 - Библия синодално издание (1982 г.) а кога свещеническа дъщеря остане вдовица, или бъде разведена, и няма деца, и се върне в бащината си къща, както е била в младините си, тогава тя може да яде хляба на баща си; но никой външен не бива да го яде. Цариградски Ако ли дъщерята на свещеника овдовее или бъде напусната и няма дете, и се върне в бащиния си дом както е била в младостта си, ще яде от хляба на отца си. Никой чужденец обаче да не яде от него. Ревизиран Но ако дъщеря на свещеник овдовее или бъде напусната и няма дете, и се върне в бащиния си дом, както е била в младостта си, тя може да яде от хляба на баща си. Обаче никой чужденец да не яде от него. Верен Но ако дъщеря на свещеник овдовее или бъде напусната и няма потомство, и се върне в бащиния си дом, както в младостта си, тя може да яде от хляба на баща си. Но никой външен да не яде от него. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но ако дъщеря на свещеник остане вдовица или бъде напусната и няма деца, когато се върне в бащиния си дом, където е живяла в младостта си, тогава тя може да яде от хляба на баща си; но никой чужденец не трябва да яде от него. Библия ревизирано издание Но ако дъщеря на свещеник овдовее или бъде напусната и няма дете, и се върне в бащиния си дом, където е живяла в младостта си, тя може да яде от хляба на баща си. Обаче никой чужденец да не яде от него. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Но ако дъщеря на свещеник овдовее или бъде напусната и няма дете, и се върне в бащиния си дом, както е била в младостта си, тя може да яде от хляба на баща си. Обаче никой чужденец да не яде от него. |
И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
И Тиршата им каза да не ядат от великата светиня, докле не се издигне свещеник с урим и тумим.
И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;
понеже чрез това е извършено очистване, за да им бъде връчено свещенство и за да бъдат посветени; външен не бива да яде това, защото е светиня;
Вие не стояхте на стража при Моите светини, а поставяхте тях за стража вместо вас при Моето светилище.
Полюлените гърди и плешката на възношението яжте на чисто място, ти и синовете ти и дъщерите ти с тебе, защото това ти е дадено като твой дял и като дял на синовете ти от мирните жертви на синовете Израилеви.
Никой външен не бива да яде от светинята; който се е заселил у свещеник, както и наемникът, не бива да яде от светинята;
Него ден там се намираше пред Господа един от слугите Саулови, на име Доик, идумеец, началник на Сауловите овчари.