Йеремия 3:19 - Библия синодално издание (1982 г.) И казвах Аз: как да те причисля към децата и да ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на много народи? И рекох: ти ще Ме наричаш твой отец и не ще отстъпиш от Мене. Цариградски Но аз думах: Как да те наредя между чадата, И да ти дам земя желаема, Славно наследие на силите на народите? И рекох: Ти ще ме назовеш: Отче мой, И няма да се отвърнеш от вслед мене. Ревизиран И Аз си рекох как щях да те поставя между чадата, И щях да ти дам желана земя, Преславно наследство от народите. Още рекох: Ти ще Ме назовеш: - Отец мой, И няма да се отвърнеш от да Ме следваш. Верен И Аз казах: Как да те поставя между синовете и да ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на народите? И казах: Ще Ме наречеш Отче мой и няма да се отвърнеш отслед Мен. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А Аз казвах: „Как ще те поставя между синовете и ще ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на много народи?“ И мислех: „Ти ще Ме наричаш Отче мой и неотстъпно ще Ме следваш.“ Библия ревизирано издание и Аз си казах как щях да те поставя между децата и щях да ти дам желана земя, преславно наследство от народите. Още казах: Ти ще Ме назовеш: Отец мой, и няма да се отвърнеш да Ме следваш. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И казах: Как да те поставя сред чадата и да ти дам желаната земя, преславно наследство на много народи. Още казах: Ти ще ме назовеш Отец мой и няма да се отвърнеш от Мене. |
Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
Само Ти си наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои; Ти, Господи, си наш Отец, отвека Твоето име е: „Изкупител наш“.
Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.
Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ, –
В него време ще нарекат Иерусалим престол на Господа; и всички народи заради името Господне ще се съберат в Иерусалим и няма вече да постъпват по упорството на лошото си сърце.
Ефрем не Ми ли е драг син, не е ли обично дете? Защото, щом заговоря за него, винаги с любов си спомням за него; вътрешността Ми се раздвижва за него; ще се смиля над него, казва Господ.
Те отидоха със сълзи, Аз пък ще ги поведа с утеха; ще ги поведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат; защото Аз съм отец на Израиля, и Ефрем е Мой първороден.
И ще бъде Иерусалим за Мене радостно име, хвала и чест пред всички земни народи, които ще чуят за всички блага, каквито ще му дам, и ще се смаят и ще потреперят от всички благодеяния и от всичкото добруване, което ще му доставя.
Как да ти простя това? Твоите синове Ме оставиха и се кълнат в ония, които не са богове. Аз ги насищах, а те прелюбодействуваха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.
в оня ден, като подигнах ръката Си, Аз им се заклех да ги изведа из земята Египетска в земя, която Аз за тях избрах, в която тече мед и мляко, украса на всички земи,
Как ще постъпя с тебе, Ефреме? Как ще те предам, Израилю? Ще постъпя ли с тебе, както с Адама? Ще ти сторя ли, каквото и на Севоим? Превърна се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост!
както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля,
Вие сте синове на Господа, вашия Бог; не правете резки по тялото си и не стрижете косата над очите си за умряло;
Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.
И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване,