Исаия 21:3 - Библия синодално издание (1982 г.) От това бедрата ми треперят; мъки ме обзеха, както мъки на родилка. Развълнуван съм от това, що слушам; смутен съм от това, що виждам. Цариградски За това чреслата ми са пълни с болеж: Болезни ме обладаха както болезните на раждаща; Сгърбен съм та не мога да чуя; Смутен съм та не мога да видя. Ревизиран Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха както болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя. Верен Затова слабините ми са пълни с болка; мъки ме обзеха, като мъките на родилка. Сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова краката ми се разтрепериха, болки ме обзеха като на родилка. Замаян съм от това, което чувам, и поразен от това, което виждам. Библия ревизирано издание Затова хълбоците ми са пълни с болка; болки ме обзеха, както болките на жена, когато ражда; сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Затова хълбоците ми са пълни с болка; болки ме обзеха като жена, когато ражда; залитам от това, което чувам. Зашеметен съм от това, което виждам. |
Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха.
Ридае сърцето ми за Моав; бягат от него към Сигор, до трета Егла; възлизат с плач на Лухит, по Хоронаимския път дигат страшен вик;
Поради това и аз ще плача за лозата Севамска с плача на Иазера, ще те обливам със сълзите си, Есевоне и Елеало; защото по твоя гроздобер и по твоята жетва няма вече шумна радост.
Както непразна жена, кога да ражда, се мъчи, вика от болките си, тъй бяхме ние пред Тебе, Господи.
Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка.
Градовете ще бъдат превзети, и крепостите завладяни, и сърцето на храбрите моавци ще бъде в оня ден като сърце на жена, измъчвана при раждане.
Ето, като орел ще се подига той, ще полети и ще разпери крила над Восор; и сърцето на храбрите идумейци ще бъде в оня ден като сърце на жена, кога ражда.
Чу вавилонският цар вест за тях, и ръцете му отмаляха; скръб го обзе, мъки – като на жена, кога ражда.
Чухме вест за тях, и ръцете ни отпаднаха, скръб ни обзе, мъки – като жена при раждане.
Аз чух – и вътрешността ми затрепера; при известието за това затрепериха устните ми, болка проникна в костите ми, и мястото под мене трепери; а аз трябва да бъда спокоен в бедствения ден, когато ще дойде против народа ми неговият грабител.
Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.
от трепета на сърцето си, който ще те обхване, и от това, което ще виждат очите ти, сутрин ще казваш: „о, дано да се мръкнеше!“, а вечер ще казваш: „о, дано да се съмнеше!“
Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болни постигат трудна жена, и няма да избягнат.