Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,
Евреи 6:16 - Библия синодално издание (1982 г.) Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. Още версииЦариградски Защото человеците се кълнат в по-големият от тях, и клетвата за утвърждение бива свършване на всяко противоречие между тях; Ревизиран Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях, Новият завет: съвременен превод Хората винаги се заклеват в някой по-велик от тях, потвърждавайки с клетвата истинността на думите си, и това слага край на всички спорове. Верен Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Хората се кълнат в името на по-висш от тях и клетвата е уверение, че се слага край на всички спорове. Библия ревизирано издание Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях, |
Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,
а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.
Бог Авраамов и Бог Нахоров, Бог на баща им, нека съди между нас. Иаков се закле в страха на баща си Исаака.
Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонци бяха не от Израилевите синове, а остатъци от аморейци; израилтяните им бяха дали клетва, ала Саул искаше да ги изтреби от ревност към потомците на Израиля и на Иуда.
нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;
Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.
Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,