Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.
Деяния 5:13 - Библия синодално издание (1982 г.) От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. Още версииЦариградски А от другите никой не смееше да се прилепява при тях; народът обаче ги имаше на почест. Ревизиран а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха; Новият завет: съвременен превод Никой от останалите не смееше да се присъедини към тях, но всички ги възхваляваха. Верен а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше Съвременен български превод (с DC books) 2013 От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше. Библия ревизирано издание а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше; |
Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.
Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: „кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?“ –
и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.
Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово.
Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.
Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.
като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.
А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни,